Добрият, лошият и „Жокера“

Невероятна игра на Хоакин Финикс в смазващия филм на Тод Филипс

  • 07.10.2019
  • от Даниел Левенджиев

Следващите редове съдържат спойлери, така че ако сте от онези хора (като мен самия), които не обичат да им се разваля изненадата – по-добре първо гледайте Joker, а после прочетете текста по-долу. При всички случаи обаче гледайте филма. 

Това не е комикс-история за някакъв Батман злодей, това е дълбоко психологическо изследване в мрачните дебри на подсъзнанието.

В типичната история Жокера пада в цистерна с киселина. Тук той бавно, малко по малко изгаря отвън и отвътре под непрестанните удари на обществото, докато не се превръща в чудовището от плаката на филма. Ако очаквате лековат филм за супергерои, ще останете разочаровани: няма анимационни екшън сцени, няма светлина в края на тунела, няма добри – всички са лоши, просто в различна степен. Атмосферата (съвсем съзнателно) напомня за раните творби на Мартин Скорсезе като Taxi Driver и King of Comedy. Даже действието се развива в същия отрязък от времето (ранните '80) и всичко се случва по онези добре познати нюйоркски свирепи улици (макар и носещи името Готъм). За да е трибютът пълен, Робърт де Ниро е в ролята на един от безбройните антагонисти на Жокера. 

Виж повече: психо, адско, кръв

Хоакин Финикс е намерил ролята на живота си след една дълга, пълна с обрати и особени решения кариера. Ако Жокера не му донесе „Оскар“, значи нещо тотално и безвъзвратно се е счупило в системата. От смеха, който кара космите на врата да настръхват, през онази безкрайна тъга в погледа, до движенията на герой от нямото кино, Хоакин Финикс е пренесъл на екран нов прочит на този емблематичен герой, който няма нищо общо с версиите на Джак Никълсън, Джаред Лето и Хийт Леджър. Цялостното усещане е толкова, толкова кринджи, че филмът създава не точно удоволствие, а по-скоро едно дълбоко неудобство. Въпреки това – не можеш да откъснеш очи от екрана.

Цялата история в Joker е встрани от всичко, правено дотук – самият герой в комиксите няма ясно фиксирана предистория, което е оставило ръцете на авторите развързани и те (меко казано) са се развихрили.

Каква по-добра отправна точка за раждане на един злодей от стендъп комик с нервен тик, който работи като клоун и живее с майка си, а единствената му мечта (иронично) е да забавлява хората. Това, което би могло да е комедия, всъщност се превръща в психотрилър, като след серия от драстични обрати следва епичен финал. 

Една от големите изненади е, че нещо подобно идва не от Дарън Арановски или от Дейвид Финчър, а от комедийния режисьор Тод Филипс, най-вече известен със серията The Hangover (на български „Последният ергенски запой“). Рискован ход, който обаче се оказа печеливш: премиерата на Joker беше на фестивала във Венеция, където филмът си тръгна със „Златен лъв“. Това е абсолютен прецедент в историята на един от най-престижните фестивали, където за първи път изобщо прожектират мейнстрийм филм от вселената на супергерои. Никой не е очаквал той дори да спечели.

Освен това въпреки заплахите от терористични атентати и бойкота на различни групички по различни причини Joker досега само за няколко дни е натрупал 234 милиона в боксофиса (абсолютен рекорд за филм, излязъл през октомври).

Joker е филм, който без съмнение ще остане в историята – за първи (и най-вероятно последен) път от безброй години насам мейнстрийм американско заглавие носи онова усещане за така наречения „нов Холивуд“, както и на фестивален европейски филм, без да загубва способността си да докосва масовата публика. Да се каже, че Joker е шедьовър, звучи недостатъчно – това е филм, който със сигурност ще предефинира не само своя собствен жанр, но и всички останали. Модерна безапелационна класика!

John Wick и изкуството да риташ задници 

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града от близо и далеч.