Литературен петък: „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” от Майкъл Шейбон

Един от 12-те най-добри романа на XXI век според BBC

  • 09.02.2018
  • от Стефани Калчева

Един от най-важните романи в американската литература, горд притежател на „Пулицър“ и още немалко награди и класации, е най-сетне издаден и на български благодарение на изд. „Еднорог“ и преводача Стефан Аврамов. Ако следите поне малко литературните новини у нас, ви е ясно, че става дума за „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” от Майкъл Шейбон.

Първоначално, когато разбрах за излизането на книгата, не се развълнувах особено, защото имах грешната представа, че е единствено за фенове на комикса, а аз, признавам си, никога не съм имала интерес и отношение към него (леко се засрамвам, но това е положението).  Всъщност романът е много повече от повърхностната идея, която имах – братовчедите Сам и Джо ни разхождат из няколко континента, Холокоста, зараждането на комикс културата от началото на 30-те години на миналия век, когато за пръв път разказите в картинки получават отзвук. 

В началото Шейбон ни прави зрители на Прага малко преди избухването на войната и на малкия Джо, който се обучава в класическото магическо изкуство на Хари Худини, което, колкото и да е вълнуващо, може да бъде и опасно. И сякаш в онзи все пак овладян ужас в река Вълтава с по-малкия си брат Томас ни се дава знак, че нещастията тепърва започват, но с тях и приключенията и големите открития. Джо успява да избяга от Прага благодарение на семейството си и на ескапизма – жанр в илюзионното изкуство, който ти дава уменията да се освобождаваш от на пръв поглед невъзможни ситуации и предмети.

Никакви вериги, ключалки, нацисти и пречки не могат да съборят Джо в опита му да си извоюва по-добро бъдеще. 

"Ако човек си изкарва прехраната, флиртувайки с бедствията, той неизменно развива черногледо въображение, способно да очаква най-лошото - дарба, която не се различава от ясновидството."

А иначе ескапизмът се усеща и в другото си значение малко по-нататък в романа – желанието за бягство от реалността, от нейните жестоки приумици и похвати. Самият Фройд мисли, че ескапизмът понякога е полезен в лечението на травматичната неудовлетвореност. И как мислите се случва това при Джо и Сами? Чрез създаването на собствен комикс, без връзки, без пари, само с талант, труд, упоритост и много младежки ентусиазъм. Техният герой – Ескаписта, е олицетворение на силата, която им е нужна – той се бие с нацисти, служи на доброто и е пример за подражание. 

В годините, когато супергероите се появяват, а с тях и огромната им фен база, Ескаписта бързо набира скорост и започва да носи пари на създателите си.

И макар възрастните да изпитват резерви към нарисуваните мъже в костюми с необичайни способности, дори ги намират за опасни и вулгарни, всъщност супергероите са пример за децата, при които бащината фигура отсъства. Темите за семейството, раздялата, родителите и необратимостта на смъртта са малка част от темите, които Шейбон засяга. 

Джо изживява златните години на комикса, влюбва се в шантавата Роза, спасява Салвадор Дали и вие ще си помислите, че това момче има всичко. Но той не спира да мисли за близките си, които имат съдбата на всички останали евреи в окупираната от нацистите Прага, и техният осакатен живот е нещото, което Джо не може да си прости. И като се замислите, човек винаги го човърка идеята, че е можел да направи още, че няма право да е щастлив, докато обичните му страдат, че докато Ескаписта раздава правосъдие, много държави тънат в разруха и печал от войната. Временното бягство от реалността е преди всичко само временно, все някога и най-бягащият човек се спира, за да си спомни откога тича така упорито и защо.

Има много приключения в мащабния роман „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” , които ви очакват, но има и любов, има една чакаща жена, объркано дете, има ги и самотните дни от лед и трупове, има раздели и събирания, много магия, истинско приятелство, артистичния елит на Ню Йорк, споровете за стойността на комиксите, джаз, скоростта на рекламната индустрия и способността да се самосъхраняваме. Както разбирате, има по много от всичко и ще е пропуск да не се уверите лично в думите ми. И не забравяйте – няма безизходни ситуации, има неовладяна магия!

Ето какво четохме миналия петък.