„Остава“-ме за още

В навечерието на 26 години от създаването на групата си говорим със Свилен и Жоро от „Остава"

  • 29.08.2018
  • от Цветана Кулинска
  • снимки: Иван Коловос

Жорка, забравихте сутиените“ виждам скрийншот на съобщение на страницата на „Остава“ в социалните мрежи преди години. Неофициален ритуал по концертите им от незапомнени времена (докато свирят вечната „Шоколад", бел.ред.) и явен пример как въздействат чрез дълбочината на текстовете и музиката им - фин микс от нежност и рок. Скоро правят 26 години на сцена и както традицията повелява – това ще се случи на сцената в Маймунарника. Успяхме да ги хванем измежду целия медиен шум, за да ни разкажат метафора ли е „поля от слънчогледи“ и кога излиза самостоятелният албум на Свилен.

Винаги краят на лятото е белязан от концерта ви. Сякаш не е краят на август, ако не сме в Маймунарника под мелодичните звуци на парчетата ви - да празнуваме заедно годините ви на сцена и музиката. Кога и как всъщност стартира тази традиция?

Свилен: Преди 6 - 7 години, първата година събрахме адски много хора и оттогава го правим всяка година.

Жоро: Мисля преди 6 години за 20-годишнината от създаването на групата. Тогава имаше близо 2000 човека и тъкмо бяхме пуснали синглите „Лека нощ” и „Един момент”, определено имаше ренесанс за „Остава“ и беше незабравим празник за нас, надявам се и за хората.

Кой пише текстовете на песните? Белязано ли е с някакъв ритуал като усамотяване, или са рожба на моментни вдъхновения?

Свилен: Белязано е с дълго съзерцаване и много труд. Отнема много време, макар може би да изглежда лесно отстрани за някои хора.

Жоро: Повечето са на Свилен, а на песните, които пея, текстовете са мои, в първите три албума има и по някои общи такива. В крайна сметка мисля, че ако има силен вокал, е добре самият той да си нарежда думите. Най-малкото поне фонетично, за да се изрази пълноценно. Ритуал при мен няма, обикновено имам вокална мелодия, която ми харесва, и в най-добрия случай едно запеваемо изречение или дума, от която тръгвам и пътувам.

Какви бяхте, когато рокендролът беше млад?

Свилен: Надявам се все още да е млад. Не ми изглежда остарял. В четвърти клас чух I want to break free и почнах да си пея и бабата на братовчед ми каза, че ще стана певец. И позна.

Жоро:

Наивни и болезнени мечтатели. Правехме си кефа.

Не мисля, че лично за мен е по-различно и сега. Непрекъснато ставам свидетел на страхотни колаборации и изменения в духовния свят на много близки хора. Онемявам. Не го разбирам.

Как се роди „Поля от слънчогледи“?

Жоро: Имах мелодията и точно първите две думи „Поля от слънчогледи“ месеци наред с усещането, че трябва да се продължи... но нищо не идваше за текста повече... Накрая асоциирах тези хиляди, милиони малки слънца (хора) с нашето поколение, което търси светлина, но е малко обречено... беше в разгара на гръндж вълната по света.

Една вечер го написах наведнъж, без почти никаква редакция. И досега си мисля, че това е голяма сила, ако ти се даде да си проводник на каквото и да е неподправена емоция.

 

Къде предпочитате да сте в този момент - Лондон, Париж, Берлин или София? Защо?

Свилен: В Париж не съм ходил и много ми се иска да отида с групата и със семейството ми, много пъти. Обичам и София, това в градът, в който съм живял най-дълго. Бих живял в Берлин,защото приема хора от целия свят, без расизъм, а в Лондон искам да съм само като музикант и турист.

Жоро: Берлин. Мулти-култи отвсякъде. Няма нужда да се правиш. Просто плей. Има място за всички, които го пожелаят.

Кои моменти са по-сладки от шоколад?

Свилен: Когато имаш усмихнати хора около теб, които обичаш и които се радват на живота, колкото и да е трудно понякога. Предполагам и когато продаваш милиони албуми и свириш на стадион всяка вечер.

Жоро: Семейство, приятели, вино, дъра-бъра и накрая... уиски с шоколад.

В моно свят ли живеем?

Жоро: Не знам моно, стерео или квадро, но със сигурност във все по-голяма самоизолация. Странно, как си мислим, че капсулирането ще ни направи по-силни, а някакви бандити правят пари, за да ни демонстрират психическа устойчивост, и непрекъснато налагат меркантилността като знак за просперитет. Не, мерси. Нека си остана глупав.

Как започват понеделниците ви?

Свилен: Като всеки друг ден. Точно сега много се радвам, защото имаме концерти и това означава много интервюта, репетиции, организация. Харесвам всички дни, понеделник много ми харесва,

затова и написах песен за този толкова мразен ден.

Жоро: Като всеки ден. Не ги разделям засега много. Ставане, децата градина, училище, бачкане, после прибиране и всички онези важни неща, за да се чувстват близките хора добре.

Ако денят не започне със sex in the morning, то с какво?

Свилен: С всичко става, защо не с кафе, смях, китара. А и сексът никога не пречи.

Жоро: Сега остава да кажа: „с каничка кафе“ (смее се). С тенис сутрин е яко почти толкова. Поне е фреш.

Мислите ли вече върху нов албум?

Свилен: През октомври излиза моят солов албум Different и след това ще започнем да мислим и за албум на „Остава“. Албум ще има и той ще е много интересен.

Жоро: Силно се надявам, аз съм готов и подхвърлям някакви неща, но все пак сме група.

Колко още „Остава“?

Свилен: Колкото е дал Господ.

Силно вярвам, че щом Rolling Stones могат, и ние можем.

Жоро: Колкото - толкова.

Събитието е тук.
Билети тук.

Ето и едно интервю с виновника" за всички готини концерти на открито това лято - Мартин Михайлов.