ТРИП-ХОП – БАВНИЯТ ПУЛС НА БРИСТЪЛ

Няма начин да устоиш на интровертното и леко мрачно музикално пътешествие, наречено трип-хоп

  • 12.03.2016
  • от Laura Napalmer

Меланхолични женски вокали или надъхани мъжки речитативи, опаковани в хипнотичен електронен бийт. Няма начин да устоите на интровертното и леко мрачно музикално пътешествие, наречено трип-хоп.

Ще кажете - по Бай-Тошово време нямаше такива работи. И ще бъдете съвършено прави, защото експерименталният стил се заражда в началото на 90-те в емигрантския Бристъл – бивш логистичен хъб в съплай чейна на империалното робство.

И макар да сме стъпили на Острова, това изобщо не означава, че там липсва идеологическа цензура. Точно обратното – през 1991 г. BBC оказва натиск върху пионерите в жанра Massive Attack и ги принуждава да публикуват своя култов сингъл Unfinished Sympathy под съкратеното Massive. Причината е доста параноична – възможни били неприемливи асоциации с военната операция “Пустинна буря”.

Трип-хопът се явява своеобразна алтернатива на доминиращото през 90-те бритпоп течение благодарение на далеч по-прогресивното си звучене. Дори нещо повече – позволява си да пренасочи вниманието на публиката към културата на чернокожите, пренебрегвайки шейсетарските носталгии. Нищо лично против The Mamas & the Papas или братята Галахър, даже напротив.

През годините надигналият се от ъндърграунда жанр все по-категорично демонстрира социалната си ангажираност, без да натрапва някаква конкретна парадигма. Изпълненията на Massive Attack на живо са откровено пацифистки и директно адресират наболели обществени проблеми.

Тяхното аудио-визуално шоу, представено в София през юни 2014 г., макар и не толкова наелектризиращо,колкото първият им концерт няколко години по-рано, се фокусира върху нестабилната обстановка в страната. Подбрани заглавия от пресата се сменяха на мултимедийните екрани, което напълно оправда очакванията от промото за “спиращ дъха сблъсък между изкуството на бандата и безумията на държавната политика по целия свят".

С емблематичните Portishead нещата стоят малко по-различно. Те спестяват суматохата в екипа на BBC и си избират неутрално име – малко градче близо до Бристъл. И макар бандата никога да не е заявявала открито някакви политически пристрастия, неповторимият им дебютен албум Dummy от 1994 г. засяга въпроса за неприкосновеността на личния живот. Един съвсем логичен акцент в разкъсваното от расистко напрежение и поляризирано от тачъризма, а уж Обединено кралство. Точно две десетилетия след датата на рилийза на Dummy групата беше хедлайнер на музикален фестивал в Истанбул.

Символичният юбилей обаче бе премълчан на сцената – донякъде обяснимо поведение пред специфичната публика, неспособна на свръхентусиазъм. Единствено изпълнението на ударното парче Machine Guns успя да предизвика известно оживление сред тълпата, тъй като на видеостените бяха излъчени документални кадри от кървавите сблъсъци на площад „Таксим“.

Всъщност подобна ситуация се получи миналата година и у нас – на втория поред концерт на енигматичното (и по изключение манчестърско) дуо Lamb. Редом до заклети трип-хоп маниаци из залата се разхождаха не особено добре ориентирани в музикалните си предпочитания индивиди, които просто бяха избрали ивента за уплътняване на неделната осмомартенска вечер, която на всичкото отгоре беше и празнична.

А едно време не беше точно така. Ако се върнем в далечната 2009 г., ще се сблъскаме челно с първото гостуване на бристълската легенда Tricky– сценичен ритуал, граничещ с лудостта пред публика, която беше дошла точно за този трип.

В болезнено откровено интервю след концерта изпълнителят с шептящия тембър сподели, че София е дежа-вю за него – престъпност, мафия, дори видя паралел между апатичните към проблемите на малкия човек институции в Англия и България.

Като цяло жанрът има уникалното свойство да действа тотално различно на всеки. За един и същ лайф съм чувала отзиви на двата полюса – от „Няма така умряла работа, брат ми, нищо не си изпуснал“, чак до „Тия са абсолютни нечовеци – извънземни, които ти бърникат из фините настройки на мозъка…“. И докато по разни трип-хоп концерти хора около мен са се поклащали, колкото да не заспят прави, аз съм подскачала и по невнимание съм поливала хора с бира.

Степента на вашата собствена екзалтация може лесно да проверите чрез съвсем пресния и доста епилептичен сингъл Voodоо in my Blood на Massive Attack feat. Young Fathers.

ВИЖ КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ Е DEATH COUNTRY ТУК