„Да Се Изгубиш Нарочно“ – виж как се пътува за душата!

Представяме ти трима луди приятели, една велика идея и една България, обиколена почти на зигзаг.

  • 23.03.2018
  • от Михаела Самарджиева

Да пътуваш е може би най-добрият начин да се забавляваш, да учиш, да изживееш, да почувстваш, да бъдеш. Пътуването е състояние на душата, за което сме ти разказвали неведнъж, но честно да си признаем – този път наистина сме впечатлени. Впечатлиха ни трима лудаци, на които шапка сваляме и за идеята, и за изпълнението на може би най-позитивния проект, който сме срещали напоследък – „Да Се Изгубиш Нарочно“. Дами и господа, на вашите екрани – Крис Захариев, Анастас Шипков – Стас и Ясен Атанасов, които решиха да сменят две лади, един стар баварец и много настроения и да пропътуват България без GPS до най-затънтените ѝ кътчета. Как се прави това ли? Ами ей така:

Веднъж съвсем небрежно Крис Захариев – инициатор на идеята, влогър и симпатичен младеж, който учи 2-ра година кинорежисура в НАТФИЗ, решава, докато се вози в любимото ни БДЖ, че ще е много прекрасно България да се обиколи по онези места, където може да срещнеш само местни и които буквално липсват на картата. Не след дълго нашето момче споделя идеята си с Анастас Шипков – бъдещ оператор, и Ясен Атанасов – следващ актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, и тримата решават да я осъществят. Получават финансиране от Фондация „Америка за България“, избират си небрежно две лади и един стар баварец, на който през целия път все нещо му изпада – я болт, я гайка, и се заемат да обиколят родината по приблизителен маршрут. Първата им спирка е махала Губислав, над Лакатник, а след това идва ред на дивия Северозапад, безкрайния Североизток, Дунавската равнина, Странджа, Южна България, Родопи, Рила и Пирин. Избирането на точните локации често ставало със спускане на пръст по картата със затворени очи или казване на произволно име като Къртожабене.

Оттук нататък следват истории с пияни батки, които се опитват да им бутнат палатките в 2 през нощта, доене на де що има чифтокопитен добитък в радиус на 100 километра, липсата на фризьор в село „Плешивец“, разминаване на косъм от масов въргал, тарашене на колата им, спане на пясъчна коса и скален венец, произшествия от Враца, плаване край Тутракан, озоваване в село Връв, където няма къща без висшист и където нашите момчета са в компанията на поет, художник и авиатор и още, и още. Общо взето, положението е -

„Куде и да сме, ми смо си ми!" (Където и да сме, ние сме си ние!) – лаф, който пътешествениците чуват на третия ден от художник в Ново село и който става девиз на пътуването.

Ако всичко, което чу дотук, е събудило живо интереса ти, може да очакваш Крис, Стас и Ясен и техните приключения без претенции, без сценарий и без драма от 25 март в канала по-долу, като сме сигурни, че всеки епизод ще си заслужава, ама много. Ако пък трябва да запомниш едно нещо от тях – това е да пътуваш, защото България е велика! Препоръчват ни още да не пропускаме за нищо на света с. Куделин на Дунава и с. Киселчово в Родопите, а ние слушаме и изпълняваме чинно. Браво, момчета!

 

Ако искаш да откриеш още от България, виж една от най-мистериозните й дестинации - Мишкова нива.