Защо Испания е по-добрата България

За разликите в приликите

  • 07.11.2016
  • от Йорданка Райкова

Седя си на дивана в неделния следобед и съзерцавам дъждовните облаци. Така съм свикнала с неуморното андалуско слънце, че се сещам за него в редките случаи, когато плътна сива пелена се стовари над морето и потъмни цветовете му. Сивото ми напомня за България. Не търси скрита алегория, просто такива са спомените ми от детството и всеки път, когато съм стъпвала по сивите накривени и счупени плочки на софийските улици. Забелязвам ги отново през есента и зимата, прескачайки видно опасните, за да не ме пръснат подло с кална вода изотзад.

Между България и Испания има много разлики в приликите. Оценявайки втората като човек, идващ от първата, за мен Испания е една по-добра България. Нямам намерение да подпалвам гнева на патриота в теб. Ела за малко да си почоплим мислено семки на оградата на училищния двор и ще ти разкажа тихо и кротко защо в главата ми потропват таконес тоя следобед.

Хората

Всеки път, когато обикалям по улиците на белите андалуски селца, се вглеждам в хората и имам чувството, че в следващия момент ще ми проговорят на български. Но няма да си съчиняват разни нескопосани конспиративни теории за химическите следи на самолетите, а ще разтягат като тесто историята от последната "ла морага" и как са прекарали феноменално вечерта с грилирани шишчета сардина и ледена сервеса. В испанската душа ще срещнеш много топлина и позитивизъм, като и тук е валидно правилото, че колкото по-обикновен е човек, толкова по-чисто и добронамерено гледа на света и околните.

Колкото по на юг слизаш, толкова по-широки са усмивките. И ти става гот и спираш да се чувстваш чужденец.

А в България съм се усещала като пришълец много по-често, отколкото в Испания. Усмивката ми се посреща с подозрителния поглед на чиновника, на рецепционистката и на опашката на касата. И като не мога да срещна разбиране, почвам да търся вина в себе си. Може би не се усмихвам по български? Със затворена уста?

Работатa

В България се работи много, но често липсва ефективност и крайният резултат подлежи на дообработване и доремонтиране. Обратната връзка не се толерира. Правилото е, който има интерес, той гони. Така че не чакаш да получиш отговор на имейли. Запретваш ръкави и почваш да търсиш свързващото звено, за да те представи, препоръча, да ходатайства и да те уреди. Е, в Испания, особено в Андалусия, правилата са сходни, само че се случва с оная чаровна средиземноморска небрежност, че не можеш да им се разсърдиш. Накрая си ставате приятели и си пиете заедно канята в чирингитото, дори да сте се запознали в ПТП.

Испанците работят много и старомодно. Предимно утре. Даже са си официализирали дългото обедно скатаване. Нарекли са го сиеста. Прибират се късно и не им остава много време за семейни скандали и битов алкохолизъм.

"Жизнерадостен примитив"

Тази порода, както подобаващо я нарича любимият ми човек, съществува навсякъде. Докато в България "жизнерадостният примитив" се подвизава в панелка из градските гета, пие лют първак и кърши снага върху масата под глухите звуци на ретро чалга, испанският му колега живее по периферията в качествено строителство, носи дрехи първа употреба, пие хубава бира и хапва тапас след работа в квартала при Пепе. Спокоен е за здравето си въпреки мазния хамон, защото на испанското публично здравеопазване биха завидели и англичани, и американци. А за развитата инфраструктура на Иберийския полуостров "на Пешо калибрата" може само да си мечтае.

Роми и фламенко

Българските роми отдавна са прославили България зад граница. Май няма далавераджийска схемка, в която да не са топнали нос, а в престъпните сектори са истински профита. На стара Европа й настръхва косата само като чуе за българи, и не си измислям, понеже неведнъж съм наблюдавала неумело прикритото неодобрение в очите на събеседници, ставайки дума за произхода ми. Не са един или два случаите разговорът да се ограничи до възкликвания от типа: "Наистина ли? Винаги съм мислел/а, че българите са с по-тъмни коси и очи". Следва изкривена усмивка и знак за път без изход. За разлика от нашенските, испанските цигани са достигнали и покорили далечните земи със своята артистичност и душевност. Фламенко, потропващи токове, раздиращи се от огнени чувства гласове, изкуство на жестове и потрепващи ветрила, андалуските роми са позитивен пример за своята самобитност. Нима съществува български мургавелко като легендарния Хоакин Кортес, демонстрирал културата на произхода си в пищни представления на световната сцена? И моля без Азис!

За монархията с любов

Искахме да сме демокрация, после и царя от изгнание си довлякохме. В нелепата роля на министър-председател. Нали сме държава на абсурдите. Но човекът успя с лобиране и финес, присъщ на възпитанието на благородник, да убеди Европата, че ставаме за Съюза. После ни се стори, че много се разигра, и му бутнахме въображаемата корона. Испания е монархия и никой не отхвърля заслугите на краля. Дори критиците не отричат, че ролята на Филипе е от съществено значение за политическата стабилност в страната, а международните му визити рекламират подобаващо марката "Испания" и прокарват път на големите родни компании.

Повечето испанци, дори да не го признават демонстративно, са горди поданици.

Може би защото това им носи специалното усещане за наследници на богато и влиятелно културно и историческо наследство. Силен обединяващ фактор, който президентската институция в България може да следва за пример.

След като помечта за Испания, разходи се мислено и в Банкок.