Свръхбагаж

Това е текст провокация към мрънкащото човече в теб, което трябва да натовариш на първия полет и да го пратиш по дяволите

  • 15.02.2013
  • от Таня Петрова

ЛИПСАТА НА ПАРИ
Не можеш да ми пишеш по скайпа Оу фак, нямам пари, когато знам, че ми пишеш от MacBook, който дори и да са ти го донесли от Щатите е не по-малко от 2000 лева. Както каза един приятел: Българите не знаят точно какво значи думата беден и какво значи да се разпростираш според чергата си. И не, няма да те слушам да ми се оплакваш по айфона си как тоя месец сметката за еди-какво си ти е изяла главата. Смени си телефона за 1000 лв. с такъв за 49,99 лв. Помисли за родителите си. В най-добрия случай майка ти е носила едно палто по 7-8 години, а върхът на лукса е било лятото да се отиде на Слънчев бряг. Спестявали са цял живот за москвич, а навън са се хранили само на национални празници. Сега имаме кредитни карти, овърдрафти, смятаме, че работим здраво и че заслужаваме този апартамент/кола/телефон/пътуване. Но има и един по-зрял и отговорен вариант – наслаждавай се на всичките си придобивки и не товари всички със сметките си, това си е лично твое осъзнато решение и ще си го изгладуваш. Единствените хора, които могат да твърдят, че са бедни, са старците, ровещи по кофите.

ЛИЧНА ДРАМА
Оффф, мразя да нямам гадже. Чакай, искаш да кажеш, че едно готино и забавно момче/момиче иска да излезе с мен? Разкарай го веднага! е типична реакция на приятелите ми без връзка. И всеки следващ път, когато седнем на маса, се започва: Не разбирам защо нямам гадже? Не разбирам... Какво ми има? Запознай ме с някой, ти познаваш най-различни хора. Преди се наемах с тази задача – запознавах ги, организирах случайни срещи, крещях по партита еййй иване/пенке, познаваш ли пенка/иван и т.н. Но вече предпочитам да им купя още едно малко и да им съчувствам вместо да се правя на Афродита.

Проблемът на всички днес е изкривяването на ценностите и прекалено многото възможности за избор. Това ни убива.



Не знаем как да се държим един с друг, какво да очакваме, какво да даваме, как да го дадем и какво търсим. Просто fact of life. Огромна пречка е и уважаването на другия. Не само като партньор в живота, но и като различно човешко същество – неговите приоритети, житейски планове и комплекси. А всички ги имаме, нали. Ако си на двайсет и няколко, умен и от голям град, светът ти изглежда необятен, а ти се имаш за велик, а възможностите за избор –неограничени. Мъжете искат интелигентна моделка, която да им готви и да ги посреща с усмивка; жените искат чувствителен мачо, който да ги води в Куба и на премиерата на новия на Уди Алън. Медиите и рекламите ги убеждават, че е възможно. Само вижте рекламите на Old Spice.

Но сингълите поне имат свобода да философстват. Питайте онези във връзка. Сексът е недостатъчен, партньорът е понижил грижите си за външния вид, проблеми с разпределението на финансите, тя не спира да си купува обувки, той се изръсва 4 бона, за да гледа HDTV, липса на внимание или прекалено обсебване. И най-вече: скука. Пиеш си, слушаш ги, и си мислиш: Как е възможно толкова яка мацка/такъв забавен тип да е с такъв дебил/патка?! Ако се отпуснеш по тази вълна, стигаш до деградивни изводи тип не останаха нормални хора, любовта трае три години, без секс една двойка е за никъде (сякаш пенсионерите на 60 и кусур се плющят всеки ден).

Да не дава Господ да имате приятели с бебе/малко дете. Тирадите им на моменти могат да ви откажат от мисълта за семейство и деца. Това е изключително вредно за вашия оптимизъм и ценности, ограничавайте срещите с тези хора до семейните празници.

РАБОТАТА ТИ
Разбирам, че от време на време не понасяш работата си, но да помислим в перспектива. Има толкова квалифицирани хора навън, които биха убили за твоята работа или каквато и да е работа. Имам приятелка, която вече две години на всяка наша среща отделя между 10 минути и половин час да се оплаква от своята шефка. Винаги е на ръба на нервна криза, шефката я разревава средно по 2-3 пъти в месеца, пие успокояващи билкови сиропи. В последната половин година ми попаднаха две предложения за работа – нейното гарантирано спасение. Приятелката ми дори не изпрати автобиографията си. Ъ?! – ще повдигнете недоумяващо вежди. Сега не можела да остави шефката си сама. Това бяха думите й. Човекът, който две години тровеше живота й. Приятелката ми се беше превърнала в нейното вярно куче.

В повечето случаи колкото по-висок е постът и по-добро заплащането, толкова по-възможно е човекът да започне да се оплаква от работата си. Следващият път, когато някой започне да мрънка, го попитай защо не смени работата си или дали си търси друга и ще видиш как се променя. Ако ти имаш склонността да го правиш, то гледай да се оплакваш само на колегите си и имай малко уважение към безработните си приятели.

ТВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Уф, престани да ми обясняваш как не можеш да понасяш този човек и после, прас! – инстаграмска снимка на двамa/двете ви във фейсбука ти. Освен че ме кара да се чувствам тъпо заради това, че съм отделила от ценното си време да ти съчувствам, е и доста лицемерно. Доза хейт от време на време действа освобождаващо, но ако се усещаш, че непрекъснато се оплакваш от някой приятел, май е време да се поодръпнеш от него. Или те радва това, че като се сравняваш с него, се чувстваш по-добре. Слава на егото ти.

ВЪНШНИЯТ ТИ ВИД
Обичайният коментар, изразяващ себеомраза към външния вид е като цяло окей и нормален, но не мога да понасям онези хора, които постоянно се иронизират като се изкарват дебели и грозни. Иронията е, че хората, които се държат така, рядко са дебели и грозни (истински грозните и дебели хора си държат устата затворена, защото не искат да карат околните да се чувстват тъпо), така че наистина, защо го правиш? Ако го правиш, за да си просиш коментари, би било доста ограничено, въпреки че ми се струва безкрайно интересно, че същите тези хора не възразяват, когато поискаш да ги снимаш. Наистина ли мразят външния си вид? Дали имат нужда от постоянно поощрение или си мислят, че имитират Лайл Лъвет и им е позволено да говорят нон-стоп за това, колко са ужасни. Трябва да престанеш.

Искам да кажа, че ако спрем да се оплакваме от тези неща, хората може да няма за какво да си говорят, но е важно да осъзнаем абсурдността на някои от тези неща, за които все мрънкаме. Другият път си дръж устата затворена.