Wanderlust: Just Косово: секс, наркотици и оръжия

Тази история за Косово започва в полуосветена хотелска стая, на която нищо човешко не й е чуждо. За това съдя по белезникавите петна по мокета. Между четирите й стени все още ухае на секс и ароматизирани свещи от предишните обитатели. Широкоекранният телевизор, каменната облицовка на стените и мирисът на изгорял восък създават двояко усещане за килията на Паисий Хилендарски в хотел Хилтън. Или за вълнени чорапи с мокасини. Добре дошли в Прищина.

Преди да те влея в ритъма на живот на косовската столица, нека първо ти поднеса малко обща информация за тази новородена балканска държава: език – албански и сръбски; религия – мюсюлмани и по-малко християни; обстановка – секс, наркотици и оръжия (и Ера Ештрефи за фон). Както може би си чул, включително и буквално, Косово е зачената в резултат на бомбардировките на НАТО срещу бивша Югославия в периода 1998–1999 г. Войната се води заради желанието на местното население, основно етнически албанци, да се откъсне от властта на Югославия и да заживее в независима държава. Какво те интересува това? Ще го обясня простичко. Посещението ти в Косово може да се сравни с посещение на футболен мач между ЦСКА и „Левски“: първо – не е здравословно да ходиш сам; второ – винаги внимаваш пред кого какво говориш; трето – разликата между вечното дерби и Косово е, че в Косово бомбичките са истински, а мачът не приключва за деветдесет минути.

Иначе, като оставим настрана все още видимите като малки петна по кожата на Косово белези от войната, Прищина си заслужава един уикенд.

Благодарение на изключително младото си население градът спокойно може да се оприличи на студентски град на Балканите. В Прищина живеят около 800 000 души, половината от които вероятно са под 30-годишна възраст. Както можеш да се досетиш, дори в градския транспорт се усеща плътен полъх на секс, въпреки че от време на време може да ти спадне от изгорелите газове. И още една интересна подробност. Косово е единственото място в Европа, където се срещат т.нар. секс-къщи – едностайни хотели, които наемаш за три часа срещу скромните 10 евро. Секс-къщите се наемат от хора, търсещи терен за животински секс в дискретни условия срещу никакви пари (на този профил отговаря половината население на държавата). С цел анонимност на ползвателите в къщите се влиза директно с автомобил през индивидуален гараж, залепен за всяка една от постройките. Вътре не се налага да се срещаш с обслужващ персонал, просто поставяш в кеш-машина банкнота от 10 евро, която затваря автоматично гаражната врата и ти отваря пътя към нечий венерин хълм. После разтваряш, облизваш, потапяш и... се изнизваш.

Въпреки че Прищина не блести кой знае колко през деня,

в полунощ градът се превръща в Пепеляшка, която има проблем с алкохола и наркотиците.

Все пак говорим за разпределителния център на Балканите за хероин и ганджа. Вечер половината население излиза навън, заведенията се пукат по шефовете, а дългите опашки от хора пред тях се вият като игуани в очакване на плячка. Ако си там, не пропускай да посетиш клубовете Zona, Preview и Rooftop, където се организират истински парти-касапници.Ако си решил да си търсиш сексуално другарче, един съвет от мен: заговаряй единствено мацки, които са в изцяло женски компании. Представи се за американец от Кентъки, който работи за Мисията на ООН в Косово. За нея това означава пари и потенциално американско гражданство, а за теб – вулва на тиган. Ако има дори един мъж с нея, не прави излишни движения, защото, вместо да пиеш шотове, ще чуваш шотове (по теб).

Албанците не си поплюват, особено когато чуждоземци са решили да оплождат жените им. 

Що се отнася до храната, кухнята в Прищина е интернационална. Все пак не забравяй, че там гъмжи от чужденци (миротворци, трафиканти, туристи на тоя и оня свят). Иначе България и Косово имат доста общи черти в кухнята, което се дължи на любезното съдействие на турците през вековете. Това, което трябва да опиташ със сигурност в Прищина, е бюрек или телешко; за свинско не питай – менюто на Корана не го предлага.

Ако си любител на силните усещания, можеш да наемеш автомобил и да обиколиш околностите извън града, където да продадат органите ти. Шегувам се. Истината е, че извън Прищина се вижда истинското лице на Косово – надрано от белези и дълбоки сенки, но все пак с непримирим пламък в очите. Горещо ти препоръчвам обаче да намериш местен гид, с когото да се придвижваш. Територията извън Прищина е като минно поле – внимавай къде и как стъпваш. Ще ти направи впечатление, че над кметството на всяко село се вее различно знаме – сръбско или албанско; това индикира кой диктува правилата там. Докато се придвижваш по пипалата на новоизградената пътна мрежа, в житните полета отстрани ще забележиш и някоя срината наполовина постройка, която лежи самотно в забравата на времето. Тези постройки са живите спомени от войната. Иначе повечето хора в провинцията са изключително гостоприемни, стига да покажеш уважение към народа им; или щатски долари.

Ако си решил да посетиш Косово, трябва да направиш две неща. Първо, да помислиш изключително добре. И второ – да се прегледаш. Ако не помогне – желая ти късмет. Ще ти е нужен.

Прочети и 5 причини да стъпиш и да не стъпиш в Индия.