Учителят вдъхновител: Славена Бозвелийска

За вдъхновението от професията и мотивацията да е винаги социално активна

  • 13.12.2018
  • от редакторите

Тя винаги се е опитвала да бъде част от будната общност, затова и името ѝ е замесено в различни проекти през годините. Била е доброволец на TEDxPlovdiv, също и на Startup Weekend в Пловдив, завършила е СУ със специалност Педагогика на масовата и художествена комуникация, а след това и НБУ с Международен алтернативен туризъм. С днешна дата е поела предизвикателството да влезе отново в час, за да допринесе към голямата и важна кауза Образование.

Кой е най-големият учител в твоя живот?

Различните хора. Всеки, когото срещаме, ни учи на нещо и аз гледам от всеки да си взема по нещо. Иначе преживяванията, през които всеки минава –

грешки, трудни моменти, срещи и раздели, също са ми били голям учител.

А какво от наученото от теб искаш да предадеш на учениците си?

Увереността, че са достатъчно добри и заслужават всичко, което искат да бъдат. Че всичко е възможно и че животът им зависи от тях, а не от обстоятелствата.

Според теб каква е ролята на учителя в наши дни?

Някой някога е казал, че главата на ученика не е кофа, която трябва да напълниш, а факел, който трябва да запалиш. Това обобщава моето разбиране за ролята на учителя. Трябва да бъде вдъхновител, а също и даде умения и увереност на своите ученици.

Към какво съвременните деца проявяват най-голям интерес според теб?

Те са си деца и се вълнуват от каквото и ние сме се вълнували на техните години – малките от игри, тийнейджърите от гаджета. Начинът, по който достигат до това, което ги вълнува, е различен – чрез технологиите. Иначе всичко може да им стане интересно, много е важен начинът, по който им се поднася. Бих казала, че по-трудно се впечатляват – доста са отворени.

Какъв е най-лесният начин да достигнеш до тях?

Взаимното доверие. Те трябва да се чувстват спокойни да бъдат себе си, а ти трябва да им покажеш, че ти пука за тях и ги подкрепяш.

Кои са най-големите митове за учителската професия?

Смятам, че учителската професия е подценявана и хората всъщност нямат поглед отвътре колко време, усилия и емоционален заряд отнема. Митът, че учителите работят по няколко часа на ден, имат едни големи дълги ваканции и, общо взето, е лесна работа да си учител, е голяма заблуда. Всъщност работата на учителя далеч не се изчерпва с преподаването в час. Също имиджът на учителя е доста кофти – на сърдита лелка, недоволна от живота, и всички са доста изненадани, когато им кажа, че съм учител.

Преподаването твоята професия ли е, или по-скоро е момент от живота, в който да научиш нещо за себе си?

Със сигурност е момент от живота ми, през който научих много за себе си и продължавам да уча всеки ден. Дали е моята професия – все още и аз си задавам този въпрос. Много е динамично. През успешните дни си казвам, че в това, което правя, има много смисъл и искам да бъда учител, а през трудните дни се тръшкам, че нищо не се получава както искам и не е за мен.

Къде се виждаш след двете години като учител?

Каузата на „Заедно в час“ – достъп до качествено образование без значение от населеното място или социалната среда, е много значима за мен. Искам да продължа да допринасям за нея под някаква форма – дали в училищната образователна система или под формата на работа с деца и общности извън училище – зависи от възможностите, които ще се отворят пред мен.

Ако искаш да направиш първата крачка към работа със смисъл, присъедини се към „Заедно в час“тук и стани част от хората, които ще допринесат за подобряване на достъпа до качествено образование в България.

Прочети какво си говорихме с две интересни личности.

Последвай ни в инстаграм.