Как да се държим в обществото 2.0

Здравейте! Как сте? Достатъчно ли е?

  • 17.03.2017
  • от Тео Чепилов

През миналия век на руския книжен пазар излиза малък, но важен самоучител на име „Как да се държим в обществото”. Вътре, на 207 страници с картинки, експертката по етикет Ийна Аасамаа, на база на богатия си социален опит, е компилирала най-важните правила, за да създадеш впечатление на съвършен джентълмен. Естествено, ако спазваш тези съвети в съвремието ще създадеш впечатление на пълен олигофрен, затова се наложи да ги ремиксираме, като за 2017.

Според Ийна Аасамаа добрите обноски се базират на четири принципа:

умение да общуваме, стремеж към равновесие и хармония , зачитане на другия и уважение към самия себе си.

Общо взето нещата не са се променили особено – само дето вече се налага да общуваме на всевъзможни коктейли, в невъзможни часове и при непоносими звуци от колоните. Искам да видя как някой джентълмен се справя в ситуация 7 сутринта на афтър. Няма никакъв начин да каканижеш сложни фрази, искаме-не искаме се връщаме към първичното и си говорим с викове и жестове като маймуните. Стремежът към равновесие и хармония също е нещо абстрактно и непостижимо в епохата, в която пет тона хейт се изливат върху съзнанието ти, всеки пък когато си погледнеш телефона.

ова обаче е тема на друга статия. Тук акцентът пада върху куртоазията - нормите на поведение, които помагат за спокойни отношения между хората. Въпреки, че даже самата дума звучи безумно архаично, куртоазията съществува във всяко общество, във всяка субкултура. Както различните животински видове имат ритуали за ухажване или сближаване, така съвременните мини-племена развиват серия от жестове и фрази, които водят до стопяване на леда, приятелство и даже секс. За съжаление в различните компании този набор от неписани правила строго индивидуален – в определени региони една и съща фраза може да е обяснение в любов, а в други покана за бой.

Затова в непозната ситуация е добре човек да постъпва като много внимателен учен – наблюдаваш, анализираш и чак тогава експериментираш

(при това винаги с предпазна каска на главата, ей така, за всеки случай). Има няколко основни правила и те са универсални. Най-важното е поздравът. Естествено, отдавна не си разменяме любезности с целуване на ръка, нито пък със сваляне на шапка (колкото и Криско да се опитва да върне тази мода). Според мъдрата книга, поздравът на подсъзнателно ниво казва: „видях те, разпознах те, признавам съществуването ти”. Пак стигаме до трудностите на съвремието, когато се срещаме с толкова много хора, в толкова задимени дупки, че често съвсем искрено си ги спомняме само като сенки в мрака и гласове от отвъдното. Нелош трик е да се преструваш, че познаваш всички, а не да се излагаш като си казваш името и „Приятно ми е…” на хора, с които сте правили секс.

Също така бонус точки носи да намериш индивидуален начин за поздрав с всеки човек – дали ще е полу-прегръдка с щракане на пръсти и тайно ръкостискане или намигане и тъпо лафче, тук вече на ход сте ти и твоята фантазия.

„Добрите обноски , както и липсата на такива, не могат да останат незабелязани.” пише в библията на етикета

като следва много важно допълнение - те най-често личат по време на хранене. Частта с ножовете я пропускаме – от „Хубава жена” всички сме експерти по темата. Модерното „хранене” включва поведение на бара и не само. Това е едно от нещата, които ни различават от животните, на които не искаме да приличаме (макар да се опитваме да се направим на такива всяка петък вечер). Правилото при пиене е да се уважава частната собственост като бутилки и гаджета, да се гони реципрочност при викането на шотове и да се спазва култура на чертаене при другите субстанции.

Също така: „Когато сме на масата е добре да разговаряме, но да дадем възможност и на другите да вземат думата: да ги изслушваме, да обръщаме внимание на всеки един от сътрапезниците си.” Звучи елементарно, но всеки, който е попадал на афтър в домашни условия знае, че е непостижима и наивна мечта. Битката за микрофона в такава ситуации е по-свирепа от фрийстайл батъл на врачанско черно парти.
В книгата има специална глава за стреса от съвременният живот като сред основни негови причинители са описани хората, които не проявяват уважение и навлизат рязко в личната ви територия. Освен редовните дразнители, които явно са вечни, като момичето със силната селска музика в слушалките на бюрото до теб и момчето с гнусния парфюм в метрото, има и категория, в която бихме припознали много наши фейсбук приятелки:  „Жената , която носи дрехи в крещящи цветове и натрапчиви бижута”.

Странно, но руската авторка оневинява кифлите: „Може би те изглеждат малко вулгарно, но това не вреди на никого .”

Имайте го в предвид преди да пуснете някой злостен коментар. Иначе посланието на невъзпитаното държание е: „Нахлувам в твоята територия. И не ме е грижа , че на теб ти е неприятно ." Тук вече съвета на авторката се различава драстично с първосигналния ни импулс да изхейтим, нападнем или даже ударим подобен дразнител. Според Ийна Аасамаа „Уважението е сърцевината на любезността”, с други думи, за да бъдем приети в обществото, трябва да „кажем „Не! " на агресивността , „Не! " на грубостта”.
Хъм…Като всяка книга за самоусъвършенстване, „Как да се държим в обществото” е един безкраен списък със съвети, които звучат лесни за казване и трудни за осъществяване. И все пак няма как да не се съгласим с някои от тях. Дали ще имаме сили да ги прилагаме в живия живот, това е съвсем друг въпрос.

Със сигурност момчето, дало нещо на света, знае как да се държи в обществото.