Easy Like a Sunday Reading: Да се влюбиш в дупка между зъбите

Фройд в помощ на младите влюбени

  • 02.06.2019
  • от Александра А.

„Продавачът на вестници и цигари“ започва с изречение, което ме изпрати в далечна неделя някъде през късното лято на 1937 г. Затова и в това наше спорно лято искам да се излегнеш в неделя, да подпреш небрежно краката си на рамката на леглото и да избягаш заедно с мен във Виена, където

да си разкажем историята за една първа любов. Ела.

Всъщност няма аз да ти разказвам, нито ти, а ще ни говори Роберт Зееталер. Актьор, когото сигурно си гледал в „Младост“ на Сорентино, и писател, за когото критиката се изказва много ласкаво и прилежно сваля шапка. Винаги когато някой нарича даден роман „бижу“, се вълнувам и със затаен дъх разлиствам. Защото, за да наречеш една книга „бижу“, значи е изящна, красива, нежна, крехка, скъпоценна. В една неделя и аз сложих останалия си живот в скоби, прибрах задълженията грижливо в шкафа, крайните срокове заметох под килима и се отдадох на историята...

Ако дойдеш с мен на пътешествие в тази книга, ще се запознаеш с младия Франц, който чиракува в малкия уютен магазин за вестници и цигари на Ото Тръсниек – инвалид и ветеран от войната. Ще подушиш отблизо аромата на мастилото и ще докоснеш хартията.

Буквите ще оставят петна по ръцете ти и ще потънем всички в дима на цигарите и в задименото време, в което Виена се опитва да диша.

Загърбила една война, тя се опитва да започне живота си наново, без да знае, че предстои нещо още по-страшно, наречено националсоциализъм. И в този магазин, тъкмо в тази Виена ще преживееш обаче и трепета от една първа любов, която или ще ти припомни твоите ранни пеперуди, или ще те подсети на какво трябва да прилича истинското влюбване. Но няма да бързам. Нека те въведа в света на романа бавно, лепкаво и с наслада.

Аутопсия на една любов

Една вечер Франц среща Анешка. И от този миг до края на света животът на момчето ще се дели на преди и след.

Голяма руса коса, пищно налято тяло и една очарователна дупка между зъбите, която е всичко.

И тя е толкова опасна и опияняваща, че води до дълги разговори със Зигмунд Фройд – един от най-редовните посетители на магазинчето. Мислиш ли, че щеше да е хубаво да имаш един баща на психоанализата наоколо винаги когато любовта ти удря на камък? Чудиш ли се какво би ти казал Фройд? Франц например посъветва или да си върне момичето, или да го забрави. Скучно, нали? Но когато положението е толкова отчайващо, сякаш това са единствените варианти. Go and take it or just leave it. А защо е било отчайващо? Защото ето какво си казаха Франц и Фройд:

-  По принцип ми е безразлично дали светът ще излезе от релси или не. Единственото, което ме интересува, е това момиче. 

-  Как се казва то впрочем.

-  Не знам.

-  Не знаеш дори името ѝ?

-  Всъщност нищо не знам за нея. Освен че е от Бохемия. И че има най-прекрасната дупка между зъбите.

-  Най-хубавата дупка между зъбите? Явно много си хлътнал.

На Фройд с благодарности

И така. Ще предстоят срещи, нощи, изчезване, гонене, тъга, очарование, разочарование. „Продавачът на вестници и цигари“ ще ти припомни, че си истински влюбен тогава, когато часове наред правиш само едно-единствено. Мислиш за оная дупка между зъбите. И това не е изгубено време. Това е хубаво време, в което си мечтаеш и бавно ставаш малко нещо щастлив, тъй като усещаш как дребни досадни пеперудки налазват органите ти. Романът ухае на дим, мастило и лепкави целувки. Чуват се влаковете на гарите и чувствата между хората са алтернативната реалност, в която е хубаво. Защото отвъд нея бавно навлиза проклетият националсоциализъм. И Зееталер дори това успява да опише вълшебно, защото през малките делнични детайли говори за огромния кошмар, който чука на вратата. Разбира се, в контекста на историческия период в романа присъстват и смъртта, и тъгата, и всичката им тъмнина, която пълзи между редовете на романа. И след последната страница е едно топло и хубаво, но и някак болезнено и празно...

Мога безкрайно дълго да ти говоря сладко за дупката между зъбите на Анешка и да те каня на разходка в XX век. Много недели искам да посветя на тази история, но бързам. Не, не съм извадила задълженията от шкафа, нито съм повдигнала килима. До краката ми лежат още много истории, които трябва да прочета, за да ти разкажа. А междувременно заедно ще се учим на живот и ще пипаме в тъмното, докато не намерим светлото. Така както Франц, Анешка, Фройд и Ото. 

„Но нашето предопределение съвсем не е да познаваме пътищата. Нашето предопределение е тъкмо да не ги познаваме. Не идваме на света, за да намираме отговори, а за да задаваме въпроси. Човек ходи пипнешком, така да се каже, из все по-сгъстяващата се тъмнина и само при голям късмет понякога вижда светлинка. И само с много смелост, упоритост или глупост, или пък най-добре с всичко това заедно може тук или там да остави знак!“

Споделяме ти и няколко книги за повече щастие в живота ти.

7 неща, които да направиш с една книга.

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.