Който цени театъра, цени живота

За да станеш част от цялата тази магия трябва да си готов и сам да я потърсиш

  • 25.04.2019
  • от Цветелина Ракова

Влизаш в тъмната зала, в която още се разнася глъч от оживените разговори на хората. Какво обсъждат повечето от тях, е ясно – това, което предстои. Хубавото на театъра е, че няма четириминутен трейлър, от който не само всичко си разбрал, но обикновено е по-вълнуващ от самия филм въобще. Затова още с влизането в театъра влизаш в капсула на времето. В нея време няма, няма и телефони, нямаш и кой знае какви представи какво те очаква. А кога ще излезеш, няма особено значение. Важно е само какво ще ти представят няколко хора с много талант и малко реквизит за няколко часа. 

И докато скептично си мислиш аджеба как пък някаква история може да ме трогне, да ме разсмее или разплаче, понякога се случва всичко това, че даже и наведнъж. И докато седиш и си мислиш как може един човек, който стои на два метра от теб, фиктивно да е някъде другаде – в някоя лудница, в бинго зала в САЩ, в санаториум в Париж или в XIXвек, се запитваш

как можеш да си физически себе си, а душевно някой друг. 

Да се въплътиш в друга личност, но да повлечеш и всички зрители, втренчили погледите си в теб, в друг фиктивен свят. Отговорът е – с талант, усилия, фантазия и много емоции, предполагам. Като всеки социален въпрос и този обаче може да получи само пробалистични отговори. 

За да станеш част от цялата тази магия, обаче трябва да си готов и сам да я потърсиш. Да оставиш скептицизма си вкъщи, разбиранията си за живота също и да си готов да търсиш поуките или емоциите, които тези хора се опитват да споделят с теб. Може би театърът за разлика от киното ни учи, че за да получиш фантазия, трябва да си готов и да дадеш – емоции, време, внимание и желание. Не си там за убиване на време, нито за пуканките или повдигащите краката кресла. Там си за възхищението към ей ония талантливи актьори, които не са еднорози, пребиваващи само в Холивуд, а си ги имаме и вкъщи и правят чудеса. Опитват да ни връчат същите поуки, както и колегите им през океана. Връчват ни букети с емоции, които трябва да се сетим да потопим – както красивите, така и бодливите. Понякога ни разсмиват и правят безинтересните дни запомнящи се, а понякога ни разстройват, като ни показват неща, които не искаме да осъзнаваме. Обаче едно е сигурно. Не понякога, а винаги правят от нищото нещо. 

Ако не ценим театъра, не ценим живота. За него не се пише, а просто се благодари.

А старанието и талантът на актьорите не се обяснява с писане, а се оценява с гледане, затова не изпускай малките радости, които може да прибавиш към ежедневието си. Купувай си билет, ако има останали, и се запътвай към малката тъмна зала на безвремието да те телепортира в някой друг свят, където да се посмееш, да поплачеш или да научиш неща за живота, но най-вече да прекараш вечерта различно. 

Димитър Маринов: За всеки проблем трябва талант

Петър Димитров: Успехът е в любовта на публиката

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв