Прокрастинацията vs. Продуктивността

Или грешната ни представа, че прокрастинацията има нещо общо с качеството добре да организираш времето си

  • 11.04.2019
  • от Цветелина Ракова

Въпреки че изследванията по темата датират още от миналия век, за по-голямата част от обществото съзнателното употребяване на думата прокрастиниране навлезе в речниците ни едва преди няколко години. Колко често ви се случва, вместо да си пренаредите гардероба, да измиете колата или да напишете онзи не кой знае колко важен репорт, всъщност да скролвате безцелно из социалните мрежи, да си пуснете още една серия на сериала, който така или иначе сте гледали десет пъти, или да си купите онлайн нещо напълно излишно? Вероятно подобни неща ви се случват редовно, а ако твърдите, че никога не ви се случва да отложите вършенето на досадни задължения, то е по-вероятно да повярваме в съществуването на еднорози или правдоподобността на данъчната оценка на Цветан Цветанов, отколкото на отговора ви.

Обратно на очакванията обаче прокрастинацията не е просто лош time management или чист мързел.

Според последните проучвания отлагането на неща, които не ни се вършат, не е липса на продуктивност, а е чиста доза отлагане на негативни емоции и настроения. Проучването твърди, че студенти, отлагащи писането на домашните си работи до последния момент и вместо това избиращи да гледат „Нетфликс“ с часове, не го правят заради неспособност да преценят добре времето, с което разполагат. По този начин те всъщност несъзнателно избягват чувствата на неприязън, стрес  и умора, които въпросната задача ще им донесе, възможно най-дълго.

Отлагането на неприятни или досадни задължения, замествайки ги с вършенето на неща, които краткотрайно или моментно повишават настроението ни, е истинското обяснение на прокрастинацията.

Разсейванията, които избираме, са като малки дози допамин за мозъка ни, карайки ни да се чувстваме добре. Допамина обаче може да си го набавим и не само от напълно безсмислени неща, а дори напротив. Чувството, че сме били продуктивни и сме свършили голям брой от задълженията си (най-вече ако те са приятни), също ни удовлетворява. Затова често се среща човек в нежеланието си да свърши нещо досадно или неприятно,  да предпочете да направи основно почистване на къщата, да преподреди мазето или с две думи - да се активизира като чистачите на улиците или асфалтиращите компании преди избори. Затова всъщност прокрастинацията ни не е антоним на продуктивността ни. По-скоро е чисто и просто отлагане на неприятни емоции и заменянето им с краткотрайни позитивни настроения, за да не се чувстваме гузно.

Накратко казано, за всички прокрастинатори, които се мислят за мързеливи или непродуктивни, най-вероятно не сте. Дори и да сте, винаги може да минете с любимото студентско оправдание за прокрастинацията, а именно че диамантите се правят под високо напрежение, затова няма защо да почвате от рано с нещата, които може и да отложите.

Нека се извалява, нямам време с емоции да се занимавам

Житейските уроци, които киното ни дава

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв