10-те вида дразнещи съседи

Или хората, които не искаш да живеят в твоя вход

  • 30.11.-0001
  • от Тео Чепилов

Съседите са необходимото зло на всеки страхотен апартамент– можем без тях, но определено не можем да ги убием, колкото и да ни се иска понякога. Живеещите във входа ти нямат граница, понякога буквално, благодарение на особеностите на българското строителство: често съседите са толкова неприятно близо, че се усещат като съквартиранти. Някои от тях са толкова специални, че успяват да напрегнат всичките пет сетива с присъствието си, докато силната им, негативна аура сякаш с ритници мачка биополето ти. Всеки изтрещял съсед е луд по своему, но все пак се опитахме да ги подредим в няколко основни категории според доминиращия им начин на дразнене.

Вечноремонтиращите

Съседът Чукачев е митологично същество, също като блатните вещици и горските духове. Той се материализира под формата на блъскащи тъпанчетата злокобни звуци на метал, рушащ стена с променлива сила и интензитет. Ремонтът при Чукачев започва в 8 сутринта и не свършва с години, ако не броим спорадични кратки паузи между 2 и 4, както и затишие за няколко часа в сутринта на 1 януари. Наред с несекващия техно ритъм през стените се чуват флекс, шмиргел, бормашина, ъглошлайф, електрожен, винтоверт, бетонобъркачка и електрически саблен трион, сливащи се в една симфония на разрушението. Чукачев не изпитва нужда от сън и затова не признава тези елементарни пориви у останалите. Нито бебешки плач, нито женска глъч, нито дори намесата на властите могат да го възпрат в похода му към самоусъвършенстване на апартамента. Чукачев е решил да освежава, преустройва и изгражда – кои сте вие да го спирате с мрънкането си!

Неприветливомиришещите

Във всеки вход, във всеки блок има един такъв апартамент, зад вратата на който мирише така, сякаш доктор Менгеле е възкръснал и продължава с опитите си. Ако адът има официален аромат, той със сигурност е този:

сетивно присъствие на мухъл с опияняваща основа на застояло, моментално тъжно тържествуване под формата на микс от кисело зеле и плесен, подчертани от мъртви хлебарки, котешка урина за есенция, наслоен с години мускус, също както и шеметен порив на развалени яйца, обгърнати от далечен повей на запушен канал.

Ефектът на този парфюм от преизподнята е като на нежно погъделичкване на небцето – моментален гаг рефлекс. Препоръчително е преминаването покрай подобни апартаменти да се извършва бързо, с кърпичка на устата и капки ментово масло под носа, за да се избегне рискът от повръщане. С тези съседи не можеш да се разбереш никога, така че опитите са излишни – най-много през отворената врата злокобната воня да се разнесе по стълбите и да завладее цялата сграда.

Прекалено учтивите

Те дебнат иззад всеки ъгъл на блока и се материализират стил Батман точно в момента, в който се опитваш да ги избегнеш с деликатно подтичване. Винаги са усмихнати, винаги любезни, многословни и безгрижни. Свръхкомуникативните съседи не познават граници – те ви виждат да се нанасяте и задават веднага въпрос от типа: „Ама къде сте живели досега, защо не се получиха нещата? Бабите ви от кой край са?“. Ако с вас има други хора, те също попадат в импровизираната анкета, озовавайки се на горещия стол в светлината на прожекторите: веднага трябва да бъде изчистено какви са вашите отношения и имате ли сексуални такива, също така родословието им, професионалните и творчески търсения, както и позицията им по наболелите въпроси, свързани с употребата на наркотици. Не оставяй фасадата от комплименти и суперлативи по твой адрес да те заблуди, учтивите съседи могат да направят пълно обръщане на 180 градуса при първата ти издънка – например късно прибиране след 22:30, погрешно позвъняване на звънец или повече от трима души на гости в ден за почивка на трудещите се (неделя).

Домоуправителите

Събирането на такси за входа е едно от големите предизвикателства към съкооператорите във всеки един блок. При парите се наблюдава интересен феномен – колкото и да дадеш за такса, сумата се усеща огромна, а разходът – крайно ненужен. Някои спорове са вечни, например токът за асансьора.

Там се разиграва редовният спор, а именно кой изобщо ползва асансьор – оказва се, че никой. 

Хората явно обожават да се качват пеша до 15-ия етаж и отказват да плащат 5 лева на месец за спорадичните случаи, когато носят тежки покупки до горе, примерно бидон с кисело зеле. Също така поддръжката на асансьора е една бездънна яма с разходи – някой ще свие 3-ватовата крушка, друг просто ще се изпикае вътре, а трети ще предаде за цветни метали всичко, което може да се отвие. При чистенето положението също е гръцка трагедия: всеки мрънка за тези прословути грешни пари за чистачка – той така щял да излъска, че муха да скъса сухожилие. Накрая се въвежда график за чистене на блока и все едно се въвежда извънредно положение – мръсотията се трупа, вонята е нетърпима, а боклуците се търкалят навсякъде като във филмите за след края на света. И ако си мислиш, че пет лева на човек за вход е много, какво да кажем за местата с повишена защита? Там с 30–40 лева на месец спонсорираш съня на пенсиониран военен, който може да те опази единствено от паяк, при това ако не е прекалено голям.

Странните субекти

Те са съседите, за които не можеш да кажеш нищо, освен че са странни. Тази тяхна особеност се изразява в неконвенционално обличане, очи от филм на Дейвид Линч и аура на човек, обладан от праисторическо проклятие. Те видимо не искат контакт с никого от блока и дори когато погледите ви се срещнат, вие надничате в празнината на бездна като за щастие те бързо-бързо свеждат свенливо глава надолу. Никой не знае дали са роднини или любовници и никой не иска да раздруса точно това семейно дърво, защото не е ясно какво ще изпадне оттам.  Истинските странни субекти винаги имат куче, което изглежда като домашния любимец на Франкенщайн – сякаш е съшито от части на няколко различни вида животни. За да е още по-тъжно, ако имат дете, то винаги е красиво като ангелче.

Офисните труженици

В която и част на София да живееш, винаги ще се намери някой, на когото му е хрумнала гениалната идея да преустрои апартамента си в офис, и някоя тъжна, заблудена душа, която в действителност да се обърка и да го наеме. Вътре зад стените на този минизатвор са залостени известно количество труженици, които упражняват професията, за която са учили – или тази, за която са се примирили да им плаща битовите разходи.

Офисните труженици не говорят с местните, само ги гледат с насмешка, защото те при всички случаи са по-големи и по-значими от тях – все пак те имат работа и кариера, а ония, какво?

Нищо и половина – само са собственици на някакъв си апартамент. Офис тружениците пренасят нагласата си за висша каста върху всички общи площи – те ползват всичките паркоместа без никакви скрупули, складират кашони в коридорите, пълнят сервизното помещение с всякакви консумативи. В резултат на дейността им непрекъснато пред вратата на входа висят всевъзможни офис сателити като куриери, шофьори, хамали, общи работници, пушещи секретарки, непушещи секретарки на лаф-мохабет с пушещите, както и хора от съседни блокове на лаф-мохабет с пушещите и непушещите секретарки.

Чужденците

Напълно в българската традиция ние не можем да разберем защо някой би дошъл да живее в държавата ни, камо ли в нашия блок. Плюс това напоследък чужденците, които намират родината ни за апетитна дестинация, имат вид на бежанци, макар и да са облечени по последна мода. Изпитваме поне известно удовлетворение, че те са се набутали и плащат зверски европейски наем за нашата изпърдяла съборетина, но също така на едно ниско балканско молекулярно ниво ни дразни самото присъствие на чужденеца. „Ами ако сега нещо ме заговори? Още по-лошо – ако се наложи аз да го заговоря? Ай ша му се не знай… Кой го знае какъв е, откъде е!“. Чужденците също така имат уклон към екзотичната кулинария, така че присъствието им в блока се усеща от входната врата. Добрата новина е, че пържен чесън и карамелизиран лук винаги надделяват с миризма над онези съседи.

Кресливите

Голяма част от нещастните бракове приключват с развод, но 100% от най-нещастните никога не завършват – там се крещи, докато смъртта ви раздели. Във всеки вход има по една такава двойка, в която реалити шоуто е „София денонощ“:

псуване, целене с чинии, пляскане, малко писъци за цвят, после цикълът се завърта като анимиран гиф и се почва с псуването наново.

Няма какво да направиш за тези хора – те са щастливи в нещастието си и не се е появила сила на света, която да развали семейство Адамс идилията им. Ако имате късмет, те ще се разведат, но това е затишие само за месец-два – после пак се почват крясъците, вече с новото завоевание. Най-ужасната комбинация, която качва шумните съседи на следващо ниво, е те да са оперни певци или музиканти. Така към постоянните бродуейски етюди добавяме и лично време за репетиции. Естествено, с малко по-дебели стени и по-качествено строителство този проблем можеше да бъде редуциран или дори изчистен изцяло, но за съжаление живеем в страната на кашкавалените конструкции. Тук, когато съседът ти кихне, по навик му казваш „Наздраве!“.

Палавите съседи

Те са млади, щури и много много е***ви. Нямат никакви задръжки, затова при тях сексът е на ниво Brazzers дори когато ги мързи. За щастие и двамата са безработни, така че не се налага да прекъсват безкрайните си порно маратони. По което и време на деня да се събудиш, от съседния апартамент се чува раздаване като за „Оскар“, само че „Оскар“ за възрастни. Тази непрекъсната еротична атака има фатален ефект върху вашата връзка – първо се бъзикате, но после осъзнавате, че докато вие гледате Netflix и се излежавате, тези до вас са в една паралелна реалност, където плющенето като за последно е константа. Общо взето, накрая се чувствате като малки деца, взети на среща от батко си и кака си – докато онези се налазват, вие седите отстрани, толкова малки и ненужни. Сексът при палавите съседи се прекъсва само за епизодични скандали с подозрения в изневяра, временни раздели или спорадични гъбични инфекции. Това обаче е, така да се каже, затишие преди буря – след като проблемът е решен, палавите съседи се завръщат по-настървени от всякога: следват оргии, суинг партита, зоо похождения и звуци, които дори не искате да знаете откъде идват. Нищо не ви остава, освен да си напълните ушите със сирене, да се завиете презглава и да се молите за по-бързо свършване.

Откровено лудите

Те са толкова в космоса, че събират в себе си поне няколко категории – хем са шумни, хем миризливи, хем ви звънят за Бъдни вечер да ви сурвакат за пари. Те са способни да инициират пърлене на свинска глава в банята си и когато влезете в конфронтация, защото са увонели и опушили блока, се защитават с думите: „Аз съм кореняк софиянец, нямам си село да ги правя там тея работи!“. Те са хора, способни да натрупат неплатена сметка от 30 000 лева към Софийска вода. Да гледат кон на терасата и стадо овце в хола. Да изгорят мебелите си, за да се стоплят в някоя скучна зимна вечер. Да съберат сто души на афтър или пък да поканят 30 роднини за постоянно. Верни на олимпийския принцип, те са в една непрекъсната битка с вселената, опитвайки се да надскочат всичко и всички, превръщайки се в абсолютните шампиони в този пълен с изплискали съседи град. Отново – с тези кукувици не можеш да се оправиш. Остава ти само да стиснеш зъби, да бачкаш по-яко и да се преместиш в по-добър квартал… или пък дълго-дълго да се оплакваш на приятели и накрая да напишеш статия по темата.

Ето и каква година те очаква спрямо нашия неастрологичен хороскоп

А това са 10-те супердразнещи Facebook функционалности

Какво друго се случва в града?! Последвай Instagram профилът ни и разбери пръв