Приказка за кръв и сол

Защото юни е истории за разказване

  • 23.06.2018
  • от Антония Антонова

Разбираш, че остаряваш, когато започнеш твърде много да внимаваш да не се нараниш някъде. Поглеждам синината на дясното си коляно - толкова много цвят на фона на двата релефни белега около нея.

Единият - стърчащ от стария диван на баба ми ръждив пирон, който се заби в крака ми, докато скачах със засилка отгоре. Другият - падане по време на надбягване с момчето на съседите около къщата. Видях капачката на коляното си тогава. Бисернобяла кост. Помня, че не плаках, може би заради него. Беше юни.

Хубавото лято, като хубавото детство, е приказка за кръв и сол.

Безброй поредни удари, след които по чудо оставаш цяла, защото си късметлия и защото има толкова много още пясък и кал за пребродване.

Вкус на желязо и грозде в устата. Следи от буйства по лицето на най-прелестния мъж наоколо и досега. Следи от палка по ребрата на приятел от протеста. Следи от слънце по носа. Лунички. 

Километри с колело през улиците на забравени села, в които някой е посял най-вкусните домати. Русо по ръцете и синьо навсякъде другаде.

Семеен скандал със София, автобус за Бургас и после бягство още пò на юг, почти до границата.

Десет нощи сън на пода. Само на едно шалте. Само с едно одеяло, с една книга и с една тетрадка. Диня и мастика. 

Юни е истории за разказване. Литрите кайсиева ракия в багажниците до бунгалото. Пълните с любов и дим гърди догоре. Колко много хора има да си спомним. И колко ще разказваме за тях на любимите, които още не познаваме.

Сбор от всичкото си лято под това небе сме - нищо повече. Нищо повече не ни събира и разделя. Моите лета са като твоите. Различни от летата на онези, непокътнати от лакти до колене.

За още лятно настроение, върни сламената чанта в употреба.