DANA BERGQUIST

Шведският диджей очарова с емоционални сетове и летни ритми

  • 10.07.2013
  • от Влади Герасимов

Първо исках да ти кажа, че си един от любимите ми и най-мелодичните диджеи, които някога съм чувал. Точно затова си специалният гост за стотното ни юбилейно издание.

Разкажи ми интересна история за теб и музиката. Кога започна да пускаш и какво запали искрата, за да се превърне хобито в работа?
За мен всичко започна с рейвърското движение в Лондон около 92/03, когато ходихме на партита в Warehouse и се впуснахме в музиката. Връщайки се отново вкъщи, забелязах как хаус сцената в Стокхолм бавно започва да се развива и често ходех на партита там. Това автоматично доведе до желанието ми да събирам готини тракове и да се науча да пускам. Когато събрах достатъчно опит и сигурност, се усмелих да пускам пред публика и да се промотуирам малко по малко. След това нещата някак сами се подредиха по един много приятен начин.

Сетовете ти са много мелодични, а продукциите ти изключително романтични. Такъв тип човек ли си?
Да, определено. За мен всичко се върти около душата и красотата на музиката, да разкава история, независимо дали е тъжна или щастлива, за което ти е нужно най-малкото хармонична мелодия.

Dana Bergquist, интервю, Go Guide

Кои са музикантите, които те вдъхновяват, и са повлияли на твоя саунд?
Трудно е да се каже, но най-много се вдъхновявам от по-стари неща като диското на 70-те, ранните Depeche Mode, синти-поп от 80-те (Pet Shop Boys и Howard Hop, Alphaville) и ранната електронна музика от Щатите (хип-хоп, breaking и електро). За малко да забравя...саундтраците също много ме вдъхновяват, любимият ми е не безизвестният саундтрак към „Risky Business“.

Как е парти животът на север? Казват, че северняците са по-сериозни?
Да, предполагам, че донякъде си прав, и си мисля, че се дължи на времето. Ставаме сериозни през зимата, заради студа (исторически погледнато не е имало какво друго да правиш през зимата, освен да си стоиш вкъщи и да си креативен).
В днешно време нещата са се променили, имаме доста стабилна парти сцена (за малко градче) и редовно гледаме големи имена от бизнеса да пускат (довечера например, ще ходя на Miguel Campbell и Richy Ahmed). Но предполагам, че сериозността е в кръвта ни от генерации насам, затова ни смятат за по-сериозни. А и не правим случайни неща, или правим нещо, или не.

Когато пускаш в други страни, усещаш ли разлики в публиката?
Ако трябва да съм честен, няма толкова голяма разлика в публиката, когато пътувам от една страна в друга, хората от парти сцената са доста готини по принцип, независимо къде съм. Естествено вайбът е различен, в замисимост от това дали пускам на плаж в Бразилия или в склад в Лондон, но това се дължи по-скоро на климата и лятото отколкото на самите хора.

Какво знаеш за България?
Опасявам се, че не толкова много, но съм чувал, че София е красив град с дългогодишна история, много култура, и разбира се KiNK и Chervilo (има ли си още?).

Dana Bergquist, интервю, Go Guide

Човек трудно намира своята сродна душа, а ти имаш не една, а две – Andreas Hansson, с когото пускате заедно, и Peter G, с когото продуцирате. Разкажи ни повече за тях и колаборациите ви.
С Andreas, с когото се познаваме от много време, не само пускаме заедно по партита, но и движим лейбъла ни Oh!. Преди, той работеше в кварталния магазин за плочи – Pitch,тук в Стокхолм (сега е затворен, RIP), където прекарвахме много време заедно, преслушвайки нова музика и скоро установихме, че имаме доста сходен вкус. Няколко промоутъра също го забелязаха и започнаха да ни предлагат участия в същите клубове. Това толкова ни хареса, че след време засилено работехме над това, да ни букват като дуо.

Страхотно е да пускаш пред готина публика, но е още по-готино да го правиш с някого, който е на абсолютно същия вайб като теб, сякаш ти чете мислите.

С Peder се запознах по времето когато излизах често с Eric Prydz и момчетата от SHM (това беше някъде около 98-ма). Той продуцираше по-спокойни неща и експериментираше с акордите по ранните парчета на Sebastian Ingrosso. Но нито Peder, нито аз си падахаме по този саунд, а харесвахме по-емоционална музика, с душа, което доведе до съвместната ни работа в студиото. След като бяхме започнали да работим заедно, нямаше връщане назад. И двамата даваме 200% от себе си когато работим в екип, в опит да създадем най-добрата си продукция.

Хората свързват Oh! Records  с безкрайни летни нощи, секси музика и красиви хора. Каква е музиката, която избирате, и кои изпълнители продуцирате?
Ти добре си го каза със свои думи. Всичко се върти около безкрайните летни нощи, независимо дали е полунощ или 6 сутринта. Музиката ни определено е направена за лятото (кофти само, че имаме не повече от 3-4 месеца лято в Стокхолм).

Сезонът на Ибиса точно започна, как вървят нещата там?
Още не съм ходил, но през последните години целият остров се завърна към първоначалния си дух и всичко стана отново по-автентично (а може би просто съм остарял и знам къде ми харесва да ходя). Засега ще ходя там за сватбата на мои приятели и имам само малки необявени участия, най-вече в PK2. Към промоутърите, които четат това: Пишете ми!

Как си представяш идеалното място за твоята музика? Може би някой плажен бар край морето, след като твоята музика е перфектна за лятото...
Да, тераси на покривите, барове на плажа, синият час – по изгрев или по залез. Или просто там където хората са щастливи.