ДОСАДНИТЕ ПРАВИЛА НА ОФИСНИЯ ЖИВОТ

Когато колегите станат по-обсебващи и от семейството

  • 27.01.2016
  • от Станислава Добрева

В началото си мислех, че е добра идея. Винаги съм си мечтала за динамична работа в голям офис, където денонощно да кипи българската версия на „Дяволът носи Прада“. Така си мислех, че работи системата. Струваше ми се абсолютно логично и не допусках, че има друг начин нещата да се случват. Е, предстоеше ми да открия и другата страна на монетата, но за нея – някой друг път.

И така – озовах се в голяма фирма с много колеги и тепърва ми предстоеше да се сблъскам с пъстротата на всеки от тях. Хубаво, обаче аз съм си полусоциопат – тук-там да допусна някакви хора до себе си, но когато се появят десетки нови накуп, ситуацията придобива критични размери.

Бързо разбрах, че офисът се превръща в своеобразното ново семейство. С колегите прекарвах 8 - 9 часа дневно, което май не ми се случваше с никого другиго. Не ни отне много време да научим чудатостите си, да се информираме кой какво обича да прави в свободното си време, кой какво обядва и т.н. – все неща, които обикновено знаеш за най-близките си хора. Е, може и за по-далечни, особено при наличието на Instagram, но това отново е друга тема.

Мислех си, че отношенията на работното място си стоят само там, но бързо разбрах, че и тук пропускам нещо. Оказа се, че не е достатъчно да прекарваме цял ден заедно, ами и другото време, което оставаше от денонощието. Всъщност обвързването с офиса излезе далеч по-обсебващо от всяко друго обвързване. Ето 5 примера.

Да обядваме заедно. Сигурно сте забелязали, че храненето с колеги в обедната почивка е сравнимо почти с ритуал. Още след сутрешното кафе се започва с планове къде да осъществим обяда в конкретния ден, дали ще има морковена крем супа в обедното меню, дали пък днес да не поръчаме нещо, или защо малко не влезем във форма и да ядем кисело мляко една седмица. Все теми, в които не можете да не се включите, да не говорим пък и да пропуснете физическото им осъществяване.

Да не ходите на обяд с колегите е почти равносилно на социално самоубийство в офиса.

Да пием по нещо след работа. Още една проява на социализиране с хората, с които прекарвате по цял ден. Сякаш не сте се нагледали достатъчно един на друг през деня, ами да продължите и след края на работния ден. Искате да пропуснете и да се видите с (други) приятели? Кофти, защото никой не обича тези, които „се цепят от колектива“.

Да почерпим за рождения/имения ден. Най-нелепото събитие, което може да се случи в голям офис. Подчертавам голям, защото в малък колектив всъщност би било приятно изживяване.

Но когато стоиш изправен до маса, отрупана с пластмасови чаши, бонбони и солети, а колегата от съседния отдел, с когото дори не си казвате „Добро утро“, ти пожелава да си „все така“ готин и свеж, усещането е, меко казано, неловко.

Да си разменяме подаръци. Подаръците са готино нещо, особено ако си в детската градина, училище или ги правиш на/получаваш от близки хора. Превръщат се в проблем обаче, когато изтеглиш листче с име на работа и ти се падне човек, чиито интереси почти не познаваш. Не стига това, ами имаш и лимит от определена сума, която също не ти позволява широк замах на крилете на шопинга. Знаеш, че въпросният колега слуша рок, че не яде месо от 10 години и че вкъщи има игуана. С какво обаче ти помага това да избереш перфектния коледен подарък за него?

Тиймбилдинг. Прекрасна инициатива, стига да се ориентира към професионално израстване. Защо е необходимо обаче да ходим на тиймбилдинг в ексейп стая или пейнтбол? Или още по-лошо: извън града за един уикенд например, където трябва да спим в стая с човек, с когото най-близкото пространство, което делим, обикновено е между двата компютъра? За да си станем по-близки? Едва ли разхвърлените чорапи из стаята ще ни накарат да открием близките душевности, които споделяме.

Разбира се, ако сте открили сродните си души на работното място, няма нищо лошо да прекарвате повече време заедно. В останалите случаи обаче, когато имате личен живот извън тези 8-9 часа, офисните инициативи са просто досадни. И колкото и да търсите баланса, в крайна сметка, ако сте от вторите, ви грози реалната заплаха да се превърнете в аутсайдера на фирмата. Което май също си има позитиви, но и за това – някой следващ път.

Виж още няколко породи офисни субекти, за които ти разказахме.