ЗА ЗАКОНА НА ПРИВЛИЧАНЕТО

Или една рецепта за (Само)обичане

  • 20.01.2016
  • от Пам Велидис
  • снимки: Léa Maupetit: Dancing, Dancing

Привличането – тази вълшебна думичка с извънземен заряд, която вълнува всеки. Генерално интересът ми тук е за привличането между хората. Вселената действа така, сякаш не позволява да получиш това, което търсиш, ако си убеден, че няма да го намериш. Скоро си припомних едни знаменити думи на фронтмена на Placebo, който заявява:

“Ако всеки път, когато влизате в някоя стая, си мислите, че всички тук ви желаят, най-вероятно всички ще ви пожелаят. Всичко зависи от вашите мисли.” 

Бих казала, че в голяма степен това съм аз, и мисля, че това е правилният път за действие в отношенията с хората и смислен принцип за това да конструираш човека, който искаш да си във всеки тип взаимоотношения. Освен когато не искаш да разкараш някой и да избягаш с писъци от него!

Да се върнем на хубавото! Именно това уверено мислене е един от любимите ми примери, когато някой ежедневно се оплаква, че не се чувства привлекателен. Някак си не е атрактивен, защото му е излязла пъпка на носа или е напълнял с 5 килограма, счупил си е нокът, косата му не е застанала достатъчно яко днес (от това за косата по-често се оплакват мъже, отколкото жени, между другото).

В този ред на мисли има хора с милиарди по-големи недостатъци, а се справят по-добре и сякаш животът кипи, за да ги облива с шармантните си приключения! Понеже съм оприличавана на такъв човек и постоянно ми се случва да ме питат откъде я вадя тази енергия? Какво е това силно присъствие? Как привличам хората?

Тук идва моментът да кажа, че визуализирам чувствата като вълни.

Не зная с какъв заряд ще е следващата вълна, която идва към мен, но знам, че аз вземам решението коя от тях ще ме запрати към дъното и върху коя от тях мога да карам сърф.

Разбирай да яхнеш вълната с голи крака дори без сърф (притеснявам се, че може и да не можеш да караш) и да се отдадеш на изживяването, което граничи с блажен полет.

В центъра на всички вълни, идващи към мен, мога да кажа, че всичко е до отношението, което си давам, както и от постоянното съмнение, че мога да се отнасям още по-добре към себе си, границите на мислите и въображението си, тялото си и всички части от мен.

Придавайки достойнство на своите нужди, всъщност човек придава уважение към чуждите, защото иска да е енергия, която прилича на бумеранг – дава колкото може по-високо качество, за да се върне същото. Недостатъци има всеки, но те невинаги са минус. Ти си решаваш какво ще бъдат. Те са ефект, който може да работи в твоя полза, ако бъдат приети и се работи върху тях, но не за да бъдат премахнати, а за да им се придаде най-добрата форма, която е модел за хармонично съществуване.

Ето например сравнително често не ме привличат идеално симетрични форми, а хората толкова се страхуват, ако са жертви на неправилна симетрия! Привличането ми (чисто естетически) към криви зъбчета, носове, кукленски мигли, нетипични за мъжко лице, и прочее вече дори не ме учудва. Учудват ме по-криви неща, като дълбаенето в собствените комплекси вместо преобразяването им. "Планината изправя криви души", както и разговорите с хората, с теб самия, ако гледаш на съществуването си като на движение към върхове, които е нужно да достигаш.

Ако се научим да гледаме на себе си като на произведение на изкуството, чийто създател сме самите ние, ще научим най-важния урок за привличането. Той е, че няма по-привлекателни хора от тези, които се самообичат, за да обичат.

Да си привлекателен е решение, а не само външен вид. Вселената не се интересува дали вибрациите, които излъчваш, са нещо, което изживяваш, или нещо, което си представяш. Тя просто отпечатва и приема формата на това, което излъчваш като усещане, като съответно ти изпраща това, което ще ти пасне. Изненадай я и така ще изненадаш себе си.

Защото ако те е страх да си стъпиш на краката, за да не си уцелиш ахилесовата пета, няма как да направиш стъпка напред.