Командировката в чужбина - първа радост е за мене

За витамин Ц-то на всеки работник или здравословното работене извън граница

  • 31.12.2015
  • от Андрю

„Работата си е работа, да не забравяме, че идват празници.” - от известен автор. Дори и той проумява, че само с работа не може. То и само с празници не може, макар че у нас редовно се опитваме да го оборим. И най-суровите работодатели знаят, че трябва да стимулират подчинените си, за да са щастливи. Най-елементарният начин за това са повишенията, но ако се замислиш реално, не можеш да повишаваш постоянно хората - ако се увлечеш, може да стане така те да те заменят. Увеличението на заплатата е другият вариант, ще кажат някои… ех, мечтите са безплатни...

От това следва, че най-безгрижният начин да поддържаш един свой служител щастлив е регулярно да го пращаш по командировки. Друг е въпросът, какво ще си помисли жена му, ако нейният любим пътува толкова често, но да не издребняваме.

Всеки подчинен ще потвърди, че дори най-неприятните и досадни забележки от началника могат да бъдат преглътнати, когато те изпратят да трошиш чужди пари зад граница.

Виждайки свят, ще отметнеш някой и друг служебен ангажимент и всички ще са щастливи. Е, не е сигурно за жена ти, но бъди проактивен, не харчи толкова пари, спести и я заведи на екскурзия. И вълкът сит, и агнето цяло, а за овчаря какво остава? Остава да не се отплесва много-много, а да си пише по темата.

Командировката в чужбина е основната движеща сила в живота и кариерата на служителя.

Когато разбереш, че е дошъл твоят ред да заминеш, бъди разумен. Прецени мястото, на което ще те пратят по следните критерии: wi-fi обхват, слънчеви часове в денонощието, цената на 1 бира в заведение, процент от населението, който говори английски. Навсякъде, където няма wi-fi, съответно е крайно екзотична дестинация, което, както сами знаем, е нож с две остриета. Можете да хапнете нещо вкусно и интересно в сладко-кисел сос, а може и те да хапнат в сладко-кисел сос. Да не правим трагедии от това, чувал съм, че канибалите са много дружелюбни люде и много обичат хора, особено ако си печен, много ще ти се зарадват. Затварям скобата. Местата, където през април ще трябва да носиш ръкавици, не са най-предпочитани дестинации, в крайна сметка, като отидеш там, трябва да се разходиш пеш и като се измориш, да спуснеш една бира за идеята! Дойдохме си на думата. Това е третото условие, ако 2/3 от дневния ти бюджет отива за тази заветна бира, то останалата 1/3 ще отиде за някакво мезе и... общо взето, ще пиеш и ще ревеш, но пък разказите пред приятели за разкоша и бира в чужбина ще компенсират този свръхразход.

Някъде там по време на разходката ще установиш изконната истина. Такива жени като българките няма никъде!

Колкото до работата, по дрехите посрещат, по ума изпращат. Облечи се добре и просто внимавай да не развалиш доброто първо впечатление.

Необходимо е предварително да си напишеш домашното, за да не се окажеш по анцуг и маратонки, люпейки семки във Виенската опера. Това е като да питаш за мартини на националния стадион. Все пак не се притеснявай, ако се изложиш с нещо такова. Да не забравяме, че най-известният странстващ нашенец е бай ви Ганьо Балкански, чийто бизнес трипове зад граница са описани в книга, която се учи в 6 клас. Бай Ганьо е онзи едноличен търговец на розово масло, който търси келепир, сърба супа с люти чушки у Иречека и се тупа в гърдите, викайки „Булгар, Булгар!”. Това обаче съвсем не е така, защото бай Ганьо е един събирателен образ. Бай Ганьо е този, който се вози гратис в градския транспорт в Холандия, бай Ганьо е и този другият в Испания, който по същото време се е опитал да скатае нещо от шведската маса за по-късно, като му пригладнее. Дребни прегрешения, но класики. Бай Ганьо е БГ. В кръвта ни е да правим гафове зад граница, а славата ни се носи от семинар на семинар.

Та още оттогава командировките са и неизчерпаем източник на забавни истории от типа „за маса”. Всеки има такива. Най-често срещаните са тези, в които разни българи се пулят като индианец пред компютър, опитвайки се да разгадаят как да си пуснат душа, защото смесителят е като от космически кораб. Аз също имам такива, а любимата ми е, като си изпуснах полета с цял ден, но... всичко е добре, когато свършва добре.

А някой ден ще станем европейци...