Една "Нелюбов" на новия София Филм Фест

Заслужава си новият филм на Андрей Звягинцев. Виж и ще се убедиш.

  • 13.01.2018
  • от Бояна Топчийска

Андрей Звягинцев е скъпоценност за руското съвременно кино. Творчеството на 53-годишния режисьор е признато от най-старите и престижни кинофестивали - тези във Венеция и Кан. С „Левиатан“ печели награда за сценарий в Кан, 2014 г.На същия фестивал филмът му „Елена“ получи Специална награда на журито през 2011 г. Отново в Кан през 2007 г. „Изгнание“ си тръгна с награда за най-добър актьор. А„Завръщане“беше удостоен със „ Златен лъв“ и още четири награди на фестивала във Венеция през 2003 година. Колекцията от награди на Звягинцев е завидна - над 100 статуетки в рамките на 14 години.

Предстои годишното издание на най-големия международен кинофестивал, организиран у нас - София Филм Фест.

Това ще е 22-рото издание и отново с нетърпение очакваме селекцията. Андрей Звягинцев ще участва с последния си филм - „Нелюбов“. Лентата беше представена на фестивала в Кан през изминалата година. Филмът разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди и взаимни обвинения. На на двамата предстои нов живот. В нетърпението си да започнат начисто никой от тях не иска да вземе 12-годишния им син Альоша. Свидетел на скандалите на родителите си, детето изчезва. След изчезването на момчето филмът се трансформира от житейска, човешка драма в критика на реалността в съвременна Русия.

Ела и виж последния шедьовър на Звягинцев, част от програмата на София Филм Фест. А ако руският режисьор успя да те заинтригува, ето трите негови филма, с които е спечелил сърцето ни.

„Завръщането“, 2003 г.

Това е дебютният филм на режисьора. Вече споменахме за фестивалните му успехи. Можем да твърдим, че са абсолютно заслужени. Историята ни запознава с двама братя, израснали с майка си. Тяхното ежедневие се променя, когато се появява баща им. Той ги отвежда из руската северна пустош на риболов, за да се опознаят. Филмът проследява бащината неопитност и объркаността у децата. Лутането и на тримата в емоции, чийто единствен свидетел е природата, има своя трагичен финал. „Завръщането“ напомня по своему „Иваново детство“ на Тарковски.

„Изгнание“, 2007 г.

Този филм отново ни отвежда в света на семейните отношения. Алекс и Вера са съпрузи. Имат две деца. Когато заминават във ваканция, за да се наслаждават на селския живот, хармонията е нарушена от една неизказана истина. Вера е бременна, но не Алекс е баща на детето. Целият свят на съпруга се срива и той трябва да вземе някакво решение. Този филм на руския режисьор е притча за любовта и омразата, вината и изкуплението. Заснемането, библейските алюзии и митологични препратки отново напомнят творчеството на Тарковски.

„Елена“, 2011 г.

Тук Звягинцев създава един суров филм, ясен в посланието си. А именно че класовото разделение не означава, че едните или другите не са лишени от духовните си недъзи. Главната героиня Елена е сключила брак с тежък капиталист - Владимир. И двамата имат деца от предишни бракове. Тя - син, той - дъщеря. Синът е хрантутник и пияница. Елена се омъжва, виждайки спасение за семейството си в очите на Владимир. Дъщерята е с подобни ценности и навици като сина. Младите са наравно консуматори, без значение от разликата в социалния им произход. Те бягат от реалността, замествайки я с пари, алкохол, наркотици. Не поемат отговорност за собствения си живот.

Цялата атмосфера на филма напомня, че днес човек се трогва само от материалното.

Андрей Звягинцев определено е режисьор, който умело успява да те потопи в човешката душевност с цялото ѝ противоречие. Разказвайки историите на героите си, подсказва за човешките слабости, с които всеки от нас се бори. Творчеството му е впечатляващо, без да е подвластно на съвременните специални ефекти в киното. То печели зрителя със силни истории, многолики герои и дълбочина.

Ето още един филм, който си заслужва да гледаш.