88-И ПЪТ ЗА ЩАСТИЕ

"Абе, Лео взе ли "Оскар"?" и още това-онова за наградите на Академията

  • 29.02.2016
  • от Димитър Лазаров

От днес светът на киното е едно по-справедливо място, тъй като една дългогодишна неправда беше поправена! Да, случи се! Дами и господа, носителят на „Оскар“ Леонардо ди Каприо!

Край на шегите и догадките дали ще дочакаме в този живот да видим Лео със златната статуетка в ръка, изнасяйки благодарствена реч.

Ролята на търсещ отмъщение, оцелял след атака от мечка гризли, оставен полужив от своите другари в суровата зимна пустош на Големите равнини на север трапер Хю Глас в „Завръщането” бележи този повратен момент. Всички ние, които сме свидетели на неговите първи стъпки в света на голямото кино, още от първата му номинация в „Защо тъгува Гилбърт Грейп”, през спечелилите женски сърца образи на Шекспировия Ромео и любимия Джак в „Титаник”, до по-сериозните му превъплъщения в „От другата страна”, „Джанго без окови” и „Вълкът от Уолстрийт”, очаквахме деня, в който, любимият актьор на нашето поколение ще държи в ръцете си заветната статуетка. Шестата номинация се оказа щастливата за Ди Каприо. При получаване на наградата си той не пропусна да благодари на своят „брат” и партньор във филма, номинирания за поддържаща роля Том Харди (изиграл антагониста Джон Фицджералд), на екипа на филма, споделил тежкият снимачен период, но и засегна темата за климатичните промени и всички онеправдани хора по света, заложници на големите корпорации, печелейки на техен гръб, унищожавайки природата, на която той е пламенен защитник.

Колкото и да е странно, голямата награда за най-добър филм, която традиционно е за края на церемонията като най-очакваната от всички, остана в сянката на първия „Оскар“ на Ди Каприо.

„Спотлайт” е над всички за 2015 година според членовете на Академията.

Истинската история за разобличените сексуални посегателства над деца в католическата църква от свещеници, благодарение на самоотвержената работа на журналисти от бостънски вестник, предизвика големи сътресения сред религиозната общност. Филмът тръгна на екран преди седмица у нас и перфектният актьорски състав в лицето на Майкъл Кийтън, номинираните тази година за ролите си Марк Ръфало и Рейчъл Макадамс са доказателство за качеството на филма, който също си тръгна и с наградата за оригинален сценарий.

 „Лудия Макс: Пътят на яростта“ е филмът, който  грабна най-много награди миналата нощ, цели 6 статуетки! И въпреки че категориите, в които беше отличен, бяха предимно в техническите категории, визуалният шедьовър на Джордж Милър зададе тона, който екшън филмите трябва да следват в бъдеще. What a lovely day! е фразата,която всеки фен на високооктановата постапокалиптична творба ще си повтаря, усмихвайкисе доволен от високото признание.

Бри Ларсон спечели „Златният рицар” за най-добра актриса за ролята си на държаната 7 години в плен и насилвана от похитителя си в една малка барака, отглеждаща невръстния си син, за който целият познат свят е между четирите стени на това малко пространство. В ролята е един бъдещ Ди Каприо, страхотният Джейкъб Тремблей.

Марк Райлънс измъкна наградата за най-добър поддържащ актьор под носа на Силвестър Сталоун, който се надяваше, че  40 години след като изигра легендарния Роки, Академията би го  „пенсионирала” подобаващо с последното му превъплъщение в този образ в миналогодишния „Крийд: Сърце на шампион”, където предаде щафетата на сина на своят приятел и противник Аполо Крийд. С изпълнението си в „Мостът на шпионите”, режисиран от големия Стивън Спилбърг, британецът вече е в листата на големите имена. Още това лято двамата отново ще си партнират в очакваната адаптация на детския роман на Роалд Дал „Г.Д.В.”, или „Големият добър великан”.

Прекрасната Алисия Викандер пребори конкуренцията в категорията за поддържаща женска роля с превъплъщението  си като драматичния образ на датската художничка Герда Вегенер в „Момичето от Дания”, където си партнира с миналогодишния носител на „Оскар“ Еди Редмейн. Историята за първия човек, нейния съпруг Ейнар, подложил се на операция за смяна на пола.

Еманюел Любецки пише история с третата си поред награда за операторско майсторство за „Завръщането”, както и неговият сънародник, режисьорът перфекционист Алехандро Гонзалес Иняриту, който влиза в един много елитарен клуб на последователно спечелили наградата разказвачи на истории.

Използвайки единствено и само естествена слънчева светлина, като по този начин ограничават времето за снимки до няколко часа на ден, създателите на филма удължават заснемането до 9 месеца, като за това спомага и необичайното топло време в Скалистите планини в Северна Америка и се налага да летят до Андите в Аржентина, за да имат необходимия снежен декор.

Великият Енио Мориконе вдигна залата на крака при обявяването му за победител в категорията за най-добра филмова музика за работата му по „Омразната осморка” на Куентин Тарантино. 87-годишният маестро не беше печелил престижната статуетка тук, а само тази за цялостен принос, което е странно предвид вечните мелодии, които гениалният италианец е създал през годините.

„Отвътре навън” спечели сърцата на малки и големи, а явно и тези на членовете на Академията, които връчиха наградата за най-добър анимационен пълнометражен филм на поредния шедьовър на магьосниците от „Пиксар“.

Покойната Ейми Уайнхаус, споменът за музикалното наследството, което е оставила за крехките 27 години,на които ни напусна, е запечатан в лентата „Ейми”, спечели наградата за най-добър документален филм на 88-ите награди „Оскар“.

В категорията за най-добър чуждоезичен филм наградата спечели унгарският „Синът на Шаул”, за най-добра песен статуетката взе Сам Смит за оригиналната песен Writings On The Wall към последния филм за Джеймс Бонд „Спектър”. Не мога да пропусна и силно емоционалното изпълнение на Лейди Гага, в чийто край се присъединиха жертви на сексуално насилие с надписи на ръцете: Not Your Fault (Не е твоя вина). За адаптиран сценарий спечели „Големият залог”, разказващ за краха на пазара на имоти в САЩ преди десетина години.

Водещият на церемонията комедиант Крис Рок не спираше да сипе шеги относно станалите известни „бели Оскари” поради липсата на цветнокожи сред номинираните за най-престижните награди в света на киното, използвайки черен хумор, повече от иронично в този случай, за да напомни и на двете страни, че всяка от тях греши в преценките си.

Оригинален сценарий – „Спотлайт“
Адаптиран сценарий – „Големият залог“
Най-добра актриса в поддържаща роля – Алисия Викандер
Костюми – „Лудия Макс: Пътят на яростта“
Художествен дизайн – „Лудия Макс: Пътят на яростта“
Грим и прически – „Лудия Макс: Пътят на яростта“
Операторско майсторство – Еманюел Любецки
Монтаж – „Лудия Макс: Пътят на яростта“
Звуков монтаж – „Лудия Макс: Пътят на яростта“
Звук – „Лудия Макс: Пътят на яростта“
Визуални ефекти – „Ex Machina:Бог от машината“
Най-добър късометражен анимационен филм – „Историята на една мечка“
Най-добър анимационен филм – „Отвътре навън“
Най-добър актьор в поддържаща роля – Марк Райлънс
Късометражен документален филм – „Момиче в реката: Цената на прошката“
Документален филм – „Ейми“
Късометражен игрален филм – „Пелтекът“
Най-добър чуждоезичен филм – „Синът на Шаул“
Филмова Музика – Енио Мориконе
Песен – Writings on the wall  – Сам Смит
Най-добра режисура – Алехандро Гонзалес Иняриту
Най-добра актриса в главна роля – Бри Ларсон
Най-добър актьор в главна мъжка роля – Леонардо ди Каприо
Най-добър филм – „Спотлайт“

А какво предсказаха за съдбовната филмова нощ Башар Рахал и Димитър Коцев - Шошо?