ЗА КНИГИТЕ И ХОРАТА

Книгата е прозорец към света, са казали хората, но най-вероятно в днешно време нямаме нужда от прозорци

0 коментара Сподели:

Седим си на тъмно, гледаме си в компютъра и оттам виждаме света. Не е нужно да си го представяме, не е нужно да мечтаем, а просто с две натискания на мишката отиваме и виждаме това, което пожелаем. Като човек, който прекарва голяма част от ежедневието си пред компютъра, определено не смятам, че точно аз съм този, който трябва да критикува писитата, но определено мога да направя паралела с книгата. Дали книгата е отживелица, дали модерните ибуук ридъри (e-book) ще заместят стария и добър хартиен носител, ето това ще се опитам да обясня в следващите редове.

КНИГАТА КАТО ПРИЯТЕЛ
В недалечното минало хората са се обръщали към книгите като към свой добър приятел. Прекарвали са дълго време заедно, споделяли са радостни и тъжни истории, научава ли са нещо ново, нещо различно и нещо интересно, като през цялото време са използвали мозъка и фантазията си. Книгата е приятел, който те кара да мислиш, приятел, който не ти дава наготово всичко, което съдържа, а те кара да си напънеш сивото вещество и сам да се пренесеш в света, който тя съдържа. Тази „тренировка“ помага в развитието и дава невиждан и дори немислим хоризонт на нашето мислене. И до днес все още има хора, които смятат книгата за верен приятел, на който отделят полагащото му се време, и то с голяма радост и нетърпение.

КНИГАТА КАТО ПРЕДМЕТ
С навлизането на компютрите, таблетите, смартфоните, четците за електронни книги и там всякакви разновидности на мобилните устройства книгата намери нова опаковка и ново място, където да се помещава. Вече не е нужно да трупате книги вкъщи, а на едно скромнно 6-инчово екранче и малко памет отдолу можете да поберете два стелажа от Националната библиотека. Колкото и добре да звучи това, хартиеното издание си има своя чар и своите предимства. Хартията на практика е вечна, без да изключваме факта, че времето й влияе негативно. Но при малко по-хубаво пазене тя може да изкара през вековете. Това обаче не може да се каже за електронното устройство. Там има три шепи фактори, които влияят и които не са в негова ползва. Дали батерията ще замине, дали паметта, дали просто ще остарее и ще излезе в пенсия след 3 години безотказна работа, всичко това води до загуба на библиотеката, а хубавото на книгите е, че можете да си ги препрочитате, колкото пъти си искате. Дигиталната колекция е крехка, тя може да изчезне само за едно мигване, а реалната колекция буквално си тежи на мястото.

КНИГАТА КАТО ДРУГ СВЯТ
Да, книгата невинаги е от този свят. Тя може да те отведе на места, където дори не си и предполагал, че съществуват. Тя разширява твоя поглед, тя отваря „прозорец“ към друг живот, други хора, други същества или просто към друга планета. Това помага при пространственото мислене и пространственото възприятие и дава възможност да погледнем на света с други очи.

Тези пътешествия създават впечатление за телепортиране, защото може в един миг да седиш в метрото, а в следващия да си в прекрасната прерия или в призрачен дом.


КНИГАТА КАТО ПАСПОРТ
Разберете, книгата е вашият международен паспорт, чрез който можете да обиколите света, да видите и да усетите различни култури, различни места, различна среда, без дори да стягате куфара. Тя е зелена карта за целия свят и може да ви отведе безплатно дори извън планетата ни. Помислете кое друго нещо може това – докато пътувате с него, си развивате и мозъка.

КНИГАТА КАТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО
Писателите дават частица от себе си в своите творби. Рисувайки с думи, те ви показват картина, която всеки може да вижда, но различно да тълкува. Техните картини са индивидуални, персонални и майсторски изпипани до последен детайл. Това изкуство трябва да намери място до най-великите картини и скулптури, до най-великите сгради и паметници, защото изкуството в него е равно на изкуството в тях. Приемете, че държите творба, която може да се сравни с тези в музеите.

КНИГАТА КАТО КНИГА
Погледът върху книгата е индивидуален. Всеки сам преценява дали това е безполезна вещ, с която може да си подпира леглото, дали това е нещо, с което да убива времето, когато няма какво друго да се прави, дали това е ценен предмет, който може да стои на полиците, или е богатство, което трябва да се цени и пази. Без значение от кой тип сте, книгата е книга. Тя тежи на мястото си и намира своето малко място във всеки модерен дом. Тя е вечна, защото мъдростта е вечна. Дори и в най-скучната и „тъпа“ книга всеки може да намери частица знание и частица мъдрост.

Хубаво е човек да помисли малко върху собственото си отношение към книгите. Хубаво е да погледне на книгата като на възможност. Нека преосмислим отношението си към тази магия, затворена между страниците, и дадем свобода на закърнялото си въображение.

Хвърли око на рубриката ни, посветена на книгите и избери своето заглавие.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *