Две двойки, на които никога не им е пукало!

Скандални за времето си и толкова естествени днес. Две хомосексуални двойки, за които любовта просто е. Без пол, без граници, без глупости

0 коментара Сподели:

Когато през 1937 г. френският 48-годишен сценарист и режисьор Жан Кокто вижда на един от кастингите за своите филми младия, красив и почти като бог Жан Маре, той онемява. След това почти месец Кокто се затваря във вилата си. Пише, пуши опиум, пие, рисува, чете, но така и не успява да се излекува. След този месец той вече е решил. Той вече знае. Обажда се на младия Жан и му казва:

„Жан, вие ме развълнувахте“! Така започва може би една от най-известните и велики любовни истории в киното.

Хомосексуална, влудяваща и изпепеляваща любов. Двамата Жан са заедно почти неотлъчно, а хората шушукат ли шушукат, но дори това шушукане не може да заличи нито плама в очите на Кокто, нито този в очите на Маре. Големият и малкият Жан се превръщат в ходеща атракция и ужас за пуританите в предвоенен Париж. Започва една епоха, която ще завърши трагично, но все пак красиво.

След като заживяват заедно, Кокто, който е със силата на божество по онова време, гениален режисьор, в чиито крака са великани като Пикасо, Модиляни, Мороа, Хенри Милър, най-добрата му приятелка Едит Пиаф и още много други, разкрива нежната чувствителност и гигантски талант на половинката си Маре. Той прави за него специални роли, в който Жан блести и славата не закъснява. От своя страна младежът Маре учи ревнивия и избухлив Кокто, че само доверието може да е в основата на една истинска връзка. Легендарен е случаят от Втората световна война, когато Жан Маре пребива брутално на улицата пронацисткия критик Ален Лобро, който си позволява отрицателна рецензия за пиесата на Кокто „Пишещата машина“. В този бурен живот между двамата не липсват скандали от ревност, истерични крясъци, счупени предмети и накъсани сценарии. Не липсват обаче и шеметни луксозни пътувания и наслада. Истинска, без клишета, норми и стереотипи.

Същото не липсва и на две дами. По-горе споменатата най-добра приятелка на Кокто – Едит Пиаф също не е делила любовта на полове въпреки известните си връзки с доста мъже.

Врабчето, както са наричали Едит, се влюбва осъзнато и съвсем наистина в секс иконата на всички времена Марлене Дитрих.

Германката, 14 години по-възрастна от Пиаф, също е пришълка в Америка и това бързо сприятелява двете звезди. Преди Пиаф, мечтата на мнозина мъже Марлене е влюбена в драматуржката Мерцедес де Акоста, а още преди това тя е известна с неизброимите си любовни авантюри с мъже, които до един оставя с разбити сърца.

Когато Пиаф и Дитрих се срещат, Марлене има връзка с Жан Габен, а всички упорито крият от него, че между двете „приятелки“ има нещо доста повече от това. Дитрих затрупва с подаръци Пиаф и изглежда е истински влюбена. Тя я налага на артистичния американски небосклон и едновременно с това й осигурява всичко, от което се нуждае. Скъпи дрехи, алкохол, успокоителни, цветя… любов. Едит пък от своя страна й дава единственото, което може – своята музика. Говори се, че именно на Марлене Дитрих е посветена най-емблематичната песен за всички времена – La vie en rose. Двете се появяват често на публични места, но спазват приличие, а единствено погледите и усмивките на Пиаф, докато пее, издават, че музата й е наоколо.

Марлене Дитрих умира на 91 години – сама . Сред дрога и алкохол. Преди това обаче на 41 години от този свят си отива нейното врабче. Годината е 1963, 11 октомври. Преди няколко часа този свят е напуснала незабравимата и гениална Едит Пиаф. Любимата на Дитрих и най-добрата приятелка на двамата Жан. Кокто се готви да произнесе реч по радиото за нея, но неочаквано за всички той също умира. Избрал да последва Пиаф, той тръгва нагоре в същия ден като нея. Смъртта му съсипва Маре, който е бил до него в последните му мигове. Обличал го е, къпел го е, разхождал го е и просто го е обичал. След смъртта и на Жан Кокто и на Едит Пиаф, Жан Маре и Дитрих продължават своя път, но никога същите. Маре се оттегля постепенно от киното и шумния светски живот, а Дитрих играе любовната си игра с кого ли още не. Тя обаче го прави с голяма празнота в сърцето.

И двете двойки са искали просто да се обичат. Без значение къде и по колко, без да им пука от нищо и никого, защото дори и днес само любовта има значение. Останалото е в главата и в панталоните.

Останалото са чисти подробности.

Виж историята за огнения италианец Марчело Мастрояни или как любовта е временно ослепяване за прелестите на останалите жени.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *