Спечелихме „Евровизия“, но оттук накъде

Отговаряме на въпросите, които си задаваш за домакинството ни на „Евровизия“

Наистина ли „Евровизия“ догодина ще е в България?

Дни след победата на Дара все още не можем да осъзнаем този факт. Във въздуха се чуват коментари като: „Аз живея срещу Арената и мога да отида по чехли на „Евровизия“ – нещо, което не съм си представял допреди дни“. Вълнението е осезаемо, но заедно с него идват и въпросите – кой град ще бъде домакин, имаме ли зала, която да бъде подходяща за повода, струва ли си инвестицията? Типично по нашенски – с радостта идва и хейтът, а с планирането на бъдещето – доза скептицизъм. Не сме ли много малка държава, че да домакинстваме такова световно събитие, имаме ли ресурсите и капацитета да се справим? Чуват се дори мнения, че е по-добре да се откажем и да предоставим домакинството на някой друг. Това наше вечно себеподценяване… Много хора не вярваха, че Дара може да спечели „Евровизия“, но тя го направи, нали? Въпросът е какво следва после? Щом можем да спечелим, можем и да домакинстваме, защото, както казват англичаните: the sky is the limit. Нека погледнем цифрите и фактите.

За да бъде един град домакин на конкурса, той трябва да отговаря на конкретни условия. Част от тях са да разполага със зала с капацитет между 8000 и 10 000 зрители, да има голяма леглова база и в близост да се намира международно летище. И макар първото логично предположение да е София, то другите най-големи градове в страната също се включиха в борбата за домакинството. „Арена 8888“ в столицата е с капацитет до 15 000 души, но според някои експерти и нейната инфраструктура трябва да бъде подобрена, за да отговори на нуждите на „Евровизия“. Предимствата на Пловдив са, че

градът вече беше Европейска столица на културата,

а най-голямата зала е „Колодрума“, с капацитет до 6372 души. Варна пък е морската ни столица и родният град на Дара и предлага залата на Двореца на културата и спорта, която събира до 6000 души. Бургас също изяви желание да бъде домакин и изтъкна предимствата си. „Арена Бургас“ може да побере до 15 000 души. Финалното решение ще бъде взето от БНТ, като бъде потвърдено от Европейския съюз за радио и телевизия, който е официалният организатор на „Евровизия“. Летвата във Виена беше вдигната много високо – техническо изпълнение, професионализъм, зала с 10 741 седящи места и сцена с площ от над 2000 квадратни метра. България обаче вече има опит в организирането на събитие от такава величина – през 2015 г. бяхме домакини на „Детската Евровизия“, която се проведе в „Арена Армеец“.

Освен борбата за град домакин в публичното пространство с насмешка започна и надпревара кои ще са водещите на конкурса. От утвърдени екранни двойки като Геро и Рачков, които на финала на „Като две капки вода“, точно дни след победата на Дара, се шегуваха, че ще водят и „Евровизия“, до инфлуенсъри в социалните мрежи, които създават AI изображения на сцената и себе си като водещи.

И сега отново сериозно –

редно е да си зададем и въпроса не просто къде можем да приютим тази голяма продукция, но и колко ще струва на икономиката ни. Краткият отговор е, че приходите и плюсовете за страната ни ще надхвърлят поне три пъти вложеното. Според проучвания се очаква икономическият ефект от юбилейното издание на „Евровизия“ във Австрия да е 57 милиона евро, докато разходите по организацията се оценяват на 36 милиона евро. Прогнозите са, че ако приемем, че конкурсът у нас ще струва 50 милиона евро,

150–200 млн. евро ще влязат пряко в нашата икономика.

Да не споменаваме и огромната реклама за страната ни и приходите, които ще бъдат косвен резултат от домакинството. След победата Дара не я очаква почивка, но се оказа, че тя създаде работа и на много други хора в държавата. Какво предстои – ще разберем съвсем скоро.

Световен шум и българи на подиума: 5 пъти успех

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.