Спецоперация „Бал“
Да броим до 12, да похарчим пари и да сме млади и красиви
снимки: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia
И КОЙ КАЗА 1, 2, 3…
Клаксони, фотосесии, викове – две неща са ясни: сезонът на баловете е в разгара си и зрелостниците могат да броят до 12. Завършването на средно образование е първото голямо житейско постижение за повечето млади хора и еуфорията покрай него е съвсем разбираема. Край на всички домашни, изпитвания пред дъската, зубрене на формули и факти 5 минути преди началото на часа… Светлото бъдеще с 4к стартова заплата е на една ръка разстояние. Няма какво да се обърка. Млади сме, красиви сме, умни сме, пък ако не сме умни, тарикати сме, играчи сме, големи хора сме – вече никой не може да ни казва какво и как да правим, пускай Галена. Нещо такова си мислят голяма част от абитуриентите точно в тази минута, докато бащите им обмислят да продадат бъбрек – нали и с един може да се живее, майките им трескаво пъхат дъщери и синове по рокли и костюми и пуфтят пред съблекалните, бабите вадят спестени левове за златни пръстени и гривни на внучето, цялата рода се стяга да види „Мимето каква мома за женене е станала“. Защото в България абитуриентският бал е родов ритуал, който се изпълнява с балканска разточителност и умопомрачителен мащаб.
Това е валидация на всички родителски усилия да избутат детето до 12 клас. В продължение на около две години всяко семейство на зрелостник заравя здравия разум в градинката пред блока и започва да планира и да харчи за операция „Бал“, сякаш нищо друго няма значение освен мероприятието, което струва няколко хиляди евро. Да имаш абитуриентка в къщата – това са 330 евро само за маникюр, грим и прическа. Мими, Вики и Атанаска искат да изглеждат като дубайски принцеси, затова за рокля, обувки и чанта се харчат 700–1000 евро. Извеждането на абитуриента от къщи е събитие, което вълнува роднини до девето коляно, съседи и случайни минувачи.
Лелите плачат, бащите черпят, бабите плискат вода „да му върви на детето“.
Самото празненство струва колкото малка сватба в „тесен“ семеен кръг. Като не броим екстрите – музика, кола, фойерверки, украси….И всичко това, за да може „твоето всичко“, „златото на мама“, „порасналото момче/момиче“ да покрещи през шибидаха на движещ се автомобил УУУУУУУУУУУУУУУУ, да се чукне за наздраве с учителите, да се размаже в някоя чалготека през нощта и да накапе костюма/роклята с чеснов сос от дюнера в 6 сутринта. (Тук авторката подхожда автобиографично – б.р.)
В ресторанта абитуриентът е със статут на експонат в зоологическа градина – всички го пипат, разпитват за бъдещите „творчески планове“, пощипват, плюят „да не му е уроки“, снимат, пъхат му пликове в ръката с намигване… Нищо чудно, че младежът няма търпение да избяга и да обърне две водки. Грандиозната надпревара с връстниците е друг въпрос.
Всеки трябва да изпъкне още на ниво превозно средство:
от поршето на „един приятел на тате“, през лади и камиони до каруци – всичко е позволено, стига да си най-интересният в целия випуск. Първата част минава неусетно – пее се „Един неразделен клас“, слуша се някаква поканена певица, момичетата бодват свенливо салата и мислят основно кога ще събуят обувките, поплаква се за някой любим учител. Следва отприщването в дискотеката – свалят се вратовръзки и токчета, гримът претърпява трансформация, животът се мята и лее в обилни количества. Трето действие завършва някъде нависоко, с блуждаещи погледи, вперени напред, в изгрева.
Има нещо поетично в този много шум за нищо,
в този семеен делириум и детски ентусиазъм на прага на зрелостта. Съвсем скоро започва истинското броене – на сметки, дни до заплата, отпуск… Сега е периодът на големите надежди, на показното щастие, на глезотиите, с които майките и бащите казват на децата си: „Обичаме ви и се гордеем с вас“. Балът е онзи ден, в който си просто млад, красив и свободен. Затова: И КОЙ КАЗАААААААА 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
