Банан, въздух и шредер: колко далеч може да стигне изкуството?

И аз можех да го направя. Или пък не…

Модерното изкуство обича да се бунтува срещу комерсиализма и доста често отговаря на въпроса с въпрос,

защото стойността може да бъде изгубена в конкретиката на отговора. Затова и много пъти някои произведения, особено в изящното или концептуалното изкуство, попадат извън класическите рамки на смисъла. Те са трудни за асимилиране, защото са абстрактни и изискват контекст. Тяхната позиция не работи пряко с естетиката, а по-скоро с провокациите. Особено явно е при артисти като Banksy или италианеца Маурицио Кателан, които целенасочено тестват границите, присмиват се на пазара и търсят реакция. Но кои са произведенията на изкуството, които чисто и просто шокираха публиката и дори накараха някои хора да заключат: „Това изкуство ли е изобщо? Можех и аз да го направя…“

Картината, на която ѝ е тясно в рамка и се самоунищожи

„Поривът да рушиш също е творчески порив“, казва Пикасо и е много вярно в случая с картината Girl with Balloon, която няколко минути по-късно се преименува на Love is in the bin.

На 5 октомври 2018 г. един от най-известните графити артисти в света – Banksy, отново създава фурор, доказвайки за пореден път, че да шокира и изненадва е в стила му. До ден днешен никой не знае кой стои зад името му, но най-известната хипотеза е, че графити артистът е всъщност Робин Гънингам – бивш ученик от Бристол. Та, обратно към събитието и картината. Веднага след като е продадена на търг в аукционната къща Sotheby‘s в Лондон за повече от 1 млн. паунда,

картината на Banksy започва да се саморазрязва.

Платното се изплъзва от рамката и преминава през скрит в рамката шредер пред очите на колекционери и ценители. За някои целият този акт на саморазрушение всъщност дори е покачило цената и стойността на Love is in the bin. Изглежда, че не всяко изкуство може да живее в рамка.

Невидимото произведение Io Sono („Аз съм“)

Да си купиш едно голямо нищо съществува в пълната си буквалност. Това стана ясно, когато през 2021 г. италианският артист Салваторе Гарау продаде скулптура за 18 300 долара, която не съществува физически. Нематериалното произведение на изкуството според своя създател привежда значението си в съответствие с принципа на неопределеността на Хайзенберг. Той предполага, че дори празното пространство притежава енергия. Гарау казва:

„Вакуумът на картината не е просто нищо. Той е пълен с енергия“.

И за да има все пак някаква измеримост, купувачът получава сертификат за автентичност и инструкции за монтаж, които уточняват, че скулптурата трябва да заема пространство с размери около 1,5 x 1,5 метра без препятствия.

Един банан, а всъщност цяло състояние

Отново италианец, явно обичат ексцентричността, защото на арт панаира Art Basel Miami през 2019 г. Маурицио Кателан тества възприятията на хората и разбирането им за изкуство, като залепя банан с тиксо на стената. Произведението е озаглавено The Comedian и по-късно е продадено на криптовалутния предприемач Джъстин Сун за сериозната сума от 5,2 милиона долара. След начисляването на допълнителни премии за продажба

сумата накрая надхвърля 6 милиона.

Самият Сун определя цялото нещо така: „Това не е просто изкуство. То представлява културен феномен, който създава мостове между световете на изкуството, меметата и криптовалутната общност“. В първите десет секунди след приключване на търга той не може да повярва, че го е спечелил. А след още десет секунди решава да изяде банана. Истински перформанс.

Тонове сребрист ефирен плат и опакованият Райхстаг

Има и българска следа сред най-шокиращите произведения на изкуството в света. Говорим именно за „Опакованият Райхстаг“ на Кристо и Жан-Клод. Подготвян цели 23 години, този проект говори за мащабност и много скрити послания. През 1995 г. 100 000 кв.м плат и въжета сътворяват една сюрреалистична гледка, привличаща милиони посетители от целия свят. Грандиозна и смела, идеята за проекта се ражда още през 1971 г. в самия разгар на Студената война.

За Кристо и Жан-Клод сградата е тежка откъм история и символика,

тя не е просто архитектура. И за да може да фокусират върху това още повече, те решават да я „скрият“. Идеята и вдъхновението се оказват по-лесни от реализацията. Проектът изисква политическо одобрение, което се бави десетилетия. Едва през 1994 г., след повече от 20 години обсъждания и ожесточени дебати, германският парламент най-накрая казва „да“. И така година по-късно Райхстагът е изцяло обвит в сребрист плат. Остават видими само формата, силуетът и мащабът.

Как една картина от 1970-а струва повече от апартамент в София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.