За насилието в училище – с „любов“ и омерзение

Поглед през два японски романа

Защо го правите? Никой няма правото да наранява никого. Никой.
„Небе“, Миеко Каваками

За насилието в училище се говори основно когато грубо негово проявление стане обект на медийното внимание.

През останалото време нагласата „децата сами ще се оправят“, съчетана с „това са нормални неща, това е истинският живот“, прикрива действителната същност на апатия и удобно налива още бензин в тихия огън на проблема. Рядко разбираме какво се случва впоследствие, какво се случва „след“. След като по новините разберем за поредния случай, в който момиче е пребито от съученичките си, а междувременно и заснето с телефон, докато целува обувките им. След като момче се самоубива заради психически тормоз в училище. След като дете убива друго дете. И малко по малко тези истории угасват, докато следващата трагедия не се разрази за кратко. „Около 40% от българските ученици или са били подложени на тормоз в училище, или са подлагали на такъв свои съученици, или са били от двете страни на бариерата“ по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Излишно е да отбелязвам, че това е притеснително много, но ще го направя.

Притеснително високият процент означава, че почти половината от българските ученици извършват или понасят тормоз в училище. Но проблемът засяга всички ни. За разлика от България, Япония води много по-стриктна статистика по темата, но в крайна сметка обобщаващите проценти са сходни.

През 2024 година в страната е регистриран най-високият брой случаи на училищен тормоз,

както и най-големият брой на самоубийства сред подрастващите – 527. Тъй като настоящият текст не би могъл да допринесе сам по себе си кой знае колко за каузата за адресиране на проблема, ще пречупя темата през перспективата на литературата и ще обърна внимание на двата японски романа, които се изправят лице в лице с проблема и понасят смело неговите удари. Как го правят ли? Чрез изграждане на емпатия през стреса и ужаса от прочетеното. Като дават примери за генезиса на училищното насилие и неговото израждане в чудовищност.

„Небе“ на Миеко Каваками излиза на японски език през 2009 година, а действието в него се развива в началото на 90-те години на миналия век. Неназовано 14-годишно кривогледо момче, което съучениците му наричат с обидния прякор „Очи“, ни разкрива живота си.

Живот на системен и унизителен училищен тормоз.

Вербално, психическо и физическо насилие съпътстват ежедневието му, докато един ден не получава анонимна бележка, която гласи простичкото „Трябва да бъдем приятели“. И така момчето се запознава с Коджима, която също като него е аутсайдер и обект на отвратително отношение от страна на съучениците си.

„Но не плачех, защото съм тъжен. Сигурно плачех, защото нямахме къде другаде да отидем, нямахме друг избор, освен да живеем в този свят. Плачех, защото не можехме да изберем различен свят, плачех заради всичко пред нас, заради всичко край нас.“

„Небе“ е притеснителен и жесток роман. Роман, който те изхвърля извън зоната ти на комфорт със скоростта на светлината и прави нещата все по-невъзможни за понасяне. Колко жестоки могат да са децата? И колко болка и унижение могат да понесат? Какво се прави в такъв случай, какво им минава през главата? Каваками изстрелва като с картечница въпроси в съзнанието на читателите си. И е много важно дупките от тези огнестрелни рани да не зарастват, за да не забравяме на какво са способни децата към други деца. И ако „Небе“ оставя читателите с чувство на безгранично омерзение, то

„Признания“ на Канае Минато тотално може да смаже психиката им,

тъй като жертвата в романа е 4-годишната дъщеричка на класната ръководителка на деца в средното училище. Тя от своя страна решава да накаже виновниците с нечовешки психоатаки, които настройват учениците още повече едни срещу други. Смяната на перспективите и историите на жертви и насилници, разказани от първо лице, могат да смразят кръвта на по-чувствителните четящи. А и не само на тях.

Романът излиза на японски език през 2008 година и въпреки че е дебютен за Канае Минато, се превръща в нечовешки хит и отприщва жанрова вълна на романи със сходна тематика. През 2011 година романът е екранизиран и е номиниран за „Оскар“ за Най-добър чуждестранен филм. Безцеремонната му жестокост и откровеност плашат и притесняват част от читателите, но останалите виждат в него болезнената нужда от сблъсъка с грозното и страшното. Двата романа разглеждат темата за тормоза в училище под различни ъгли –

„Небе“ ни затваря в съзнанието на жертвите, а „Признания“ разгръща цяла мрежа от гледни точки,

които границите между жертва и насилник почти се размиват. И едната, и другата книга предизвикват множество реакции, но какво следва от това? Може ли да бъде оценен техният ефект? Разбира се, че не. И в двата романа няма поука. Няма морален победител. Няма утеха. Няма светлина в тунела. Няма любов. Има само омерзение и шамари. И онова, което ми се иска да остане, след като затворим последната им страница, не е просто утеха и умение да се справяме с болката. А началото на умението да се пазим от тези шамари.

„Зле функционираща любов, зле функционираща дисциплина, зле функциониращо образование, зле функциониращи човешки отношения. В началото всички се чудят как подобно нещо може да се случи на такова хубаво семейство. Но когато се разровиш малко, липсата на функционалност излиза наяве и тогава виждаш, че е трябвало да се случи, нямало е начин да се избегне, било е само въпрос на време.“

„Признания“, Канае Минато

Понякога има начин да се избегне трагедията и този начин включва емпатия.

Емпатията е гладно чувство, то има нужда да бъде захранвано постоянно, а тези два романа могат да я заситят за известно време. Насилието от своя страна обича изолацията и мълчанието. Предпочита да стои в тъмното и да разяжда жертвите си. Омерзението и срамът го правят силно. От друга страна, любовта го плаши, състраданието го отслабва. Нали разбирате накъде бия? Четете и говорете за него. Не му давайте да се изниже тихомълком в ъгъла.

9 книги, с които да подхраниш емпатията у детето си и у себе си

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.