Рене Карабаш спечели най-значимата награда – сърцата на читателите

Когато наградата надхвърля материалното

Снимка Рене: Яна Лозева

Колко радост може да побере сърцето на един народ?

Още – защото поводите да сме горди, че сме българи не приключват. Радостта от грандиозния ни успех на „Евровизия“ така ни завихри, че всички бяхме сигурни, че следва да покорим още един връх – този на Международната награда „Букър“ (The International Booker Prize) – едно от най-престижните литературни отличия в света. Наградата отиде при писателката Ян Шуан-цзъ от Тайван за книгата ѝ Taiwan Travelogue, преведена на английски език от Лин Кинг. Това обаче не помрачава международното признание и успеха за Рене Карабаш и нашата книжовност. Романът „Остайница“ (She Who Remains) се пребори със 128 заглавия, преведени на английски, за да се озове в скромния „дълъг списък“ от 13 романа, след което беше селектиран и в „кратката“ шесторка за Международната награда „Букър“ 2026.

Снимка на корицата: Георги Казаков

„Най-голямата награда за мен, разбира се, са читателските сърца, които книгата спечели. Тя е изключително четена и обсъждана. Мога да кажа, че това е една от най-избираните книги от целия шортлист в световен мащаб“, казва Рене. Наградата се присъжда всяка година като признание за художествените постижения на съвременните автори и е шанс гласовете на писатели и преводачи да се извисят до глобалната читателска аудитория.

Тази заявка не представлява просто празни приказки

и българската литературна сцена е доказателството за това. През 2023 година Георги Господинов получи „Букър“ за превода на „Времеубежище“ (дело на Анджела Родел). Оттогава българските автори и книги заемат все по-видимо и ключово място в световните книжни пазари и литературни процеси! „Станахме свидетели как българската литература все по-категорично застава на световната карта. Това е страхотно и вярвам, че ще се случва все по-често“, допълва писателката.

Рене Карабаш прекарва две години в проучване за книгата, след което успява да разкаже историята на един дъх.

Писателката споделя, че „гласът“ е ровил в раните ѝ, изливайки се, без да зачита правила и норми. „Остайница“ е книга, излята като река – „чист препис на един цял свят“, който Карабаш разкрива. Преводачката на „Остайница“ Изидора Анжел (отново ангелско име!) усеща книгата като магия, а превода като „призвание“.

Със сигурност е нужна някаква метафизична симбиоза между разказвач и преводач, за да достигне една книга до сърцата на чуждестранни читатели. А когато книгите извират от най-дълбоките рани, те не просто разказват история, а променят духовната география на света. Щастливи сме, че България заема своето естествено място в това безгранично духовно пространство. Въпреки неизменния „фейсбук хейт“ и изтикването на културата в периферията на политическите приоритети,

българските творци изкачват върхове, а гласовете им все по-малко приличат на екзотично изключение.

В интервю Рене Карабаш допълни: „Ако имаше зрителски вот, със сигурност романът ми щеше да вземе тази награда на 100%. Това е наистина най-голямото състезание. Разбира се, всеки иска да спечели, но аз се чувствам много удовлетворена, много щастлива и доволна от всичко, което се случи“. Георги Господинов неведнъж е говорил за „спокойствието да си българин“. Онзи момент, в който няма нужда да се тупаш юнашки в гърдите, да доказваш и самоизтъкваш националното си геройство, да избиваш вековните комплекси на цял един народ… Онзи момент, в който си просто част от процесите, успехите и вълненията на Европа и на света. Този спокоен момент изглежда все по-близък. Благодарим на Рене за „Остайница“!

Световен шум и българи на подиума: 5 пъти успех

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.