Музикален съпровод: Rainy Days
Спираме с оплакванията по лошото време и пускаме музика
В унисон с времето в редакцията цари спокойствие и лежерност, достойни единствено за дъждa, който тихо се разлива навън. Голяма част от романтиците намират това природно явление като подходящо време за…. хм, да речем да си си вкъщи. Да си под юргана или сгушен до прозореца с чаша вино и приятни мисли. Или добре де, с някого. Каквото и да е, you name it, единственото, което не можем да отречем, е , че дъждът ни сложи в един доста приятен мууд, затова тази седмица решихме да споделим с теб парчетата, които непременно да си пуснеш в дъждовни дни като този.
Тези дни се бях сетил за Garbage и онзи як rockabilly-ти трак Stupid Girl. Веднага след него random ми тръгна и Only Happy When It Rains, който бях позабравил. Не че дъждът ме прави щастлив, но пък яката музика винаги работи.
Дъждът има акустично звучене особено през пролетта, вдъхновява лирични текстове като този тук, сипе спомени, гледа в бъдещето и прави нежна диря в сърцето, която си е чиста проба музика. Тя от своя страна е моето спасение тези дни, в които служи като трансформатор на емоционалния дисбаланс, ретроградния Меркурий, злите сили и лошата енергия в красива меланхолия. Супер любимо състояние, не и за близките ми, де…
Дъждът и на мен ми действа… разпускащо. Въпреки захаросаната и преекспонирана представа за него, все пак мисля, че може би един от най-съвършените следобеди на света би бил тих дъжд, няколко бутилки качествено червено вино и една плейлиста, започваща с това парче и продължаваща все така до края на вселените.
Там, откъдето идвам, дъждът не просто вали, той "завалява". Но въпреки по-благозвучния глагол пак не съм му особен фен и обикновено правя музикални заклинания, за да спре колкото може по-бързо.
Имам няколко любими парчета за дъжд, но това определено ми е най-любимото. Бих искал да съм front stage точно да този концерт, да вали като из ведро и да пея с всички сили! Както е казал авторът, "Няма нищо по-хубаво от лошото време".
По-хубаво от топлите дъждовни дни няма, но все още пролетта, в мъки да дойде, ни посипва със студени и мелодични капки. Какво по-приятно от лежерен инструментал, кадри от Атина и мацка с жълт чадър!
Чуй какво слушахме, докато пътувахме по празниците.