Сицилия на хапки: как Модика превърна шоколада в култ

Потопи се в град, който спира дъха с гледки и пълни душата с… шоколад

Джони Деп е в ерата си с дълга коса на кичури и отхапва шоколадов трюфел на фона на идиличен, селски пейзаж.

На всички, гледали филма „Шоколад“ по едноименния роман на Джоан Харис, вече ни текат лигите, и то не само по бонбоните. За разлика от френското селце, където кметът обвинява главната героиня Виан, че покварява общността по време на пост със сладки изкушения, в един сицилиански град шоколадът си е истинска знаменитост, а начинът му на приготвяне е цяло културно наследство. Зърнист, хрупкав, но топящ се и много, много какаов – такова е всяко шоколадово блокче, направено от майсторите в Модика. Разположен в най-югоизточната част на остров Сицилия, без излаз на морето, но с впечатляващи барокови сгради (под егидата на ЮНЕСКО), накацали терасовидно, стълби до припадък и шоколад на всеки ъгъл. Измислили са му баланса сицилианците: стълби, за да гориш калориите от шоколада, и шоколад, за да имаш енергия да се изкачваш по стръмните тесни улички и да се наслаждаваш на невероятните гледки. Разбира се, си имат и музей, посветен на сладкото изкушение, но как по-добре да се усети вкусът на града, ако не чрез дегустацията. Топящото се сърце на Модика е античната сладкарница Antica Dolceria Bonajuto, където традицията за приготвяне на шоколад започва през 1880 година.

Още с попадането си на тясната уличка усещаш силното ухание на какао, а влезеш ли вътре, си тотално отнесен в друга епоха. Но не интериорът е най-впечатляващ, а вкусовете: черен с различен процент на наситеност, с дъх на мандарина, лимон, кардамон, индийско орехче, бял пипер, канела, морска сол, джинджифил или ванилия и още.

А къде останаха ацтеките в цялата картинка?

Ами в начина на приготвяне. Рецептата и традицията за приготвяне на шоколад идва в Сицилия по време на испанското владение на острова. Испанските завоеватели на свой ред приготвяли сладкото изкушение по метода на ацтеките, а именно чрез превръщане на какаовите зърна в паста със специален нагорещен камък – метате. Сицилианците обаче си имат Етна и бързо намират еквивалент, използвайки за целта вулканичен камък.

Какво всъщност му е специалното на шоколада? Всичко – и направата, и текстурата, и вкусът. Какаовата паста и захарта се топят на много ниска температура. Така наситеността на какаото остава изявена, фините захарни кристали никога не се разтапят напълно, а оттук и по-хрупкавите блокчета. 

Естествено, че в Модика всичко е с шоколад, дори кафето.

Че дори и с шоколадов сладолед. Нас местните минувачи (от тях по-добър гид няма) единодушно ни изпратиха в Caffe Adamo и с пълни от вкусотии очи и души потвърждаваме, че има защо. А освен кафето, горещия шоколад (той пък е една друга вселена и просто трябва да ни се доверите, че няма нищо общо с позната ни напитка никъде по света), сладоледа и шоколада, сицилианската гранита там е задължителна!

И въпреки че по цялата главна улица, по малките площади и тесните улички има предостатъчно сладкарници и кафенета, които да се конкурират,

споровете в Модика никога не са били по отношение на сладките изделия,

а… между “горната” катедрала Duomo di San Giorgio и „долната“ – Duomo di San Pietro. Проблемът: коя от двете катедрали да бъде главната и кой светец всъщност е покровител на града. В крайна сметката и двамата се считат за такива. Що се отнася до шоколада обаче, не се е чуло и видяло италианци да спорят за удоволствията в живота, все пак те са ни дали La Dolce Vita.

La dolce vita: Италия и най-важните ѝ фундаменти, заради които я обожаваме

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.