Три стихотворения, с които да погалиш есенното настроение

Есента е муза за всеки творец

  • 17.11.2018
  • от редакторите

Есента е вдъновение. Меката ѝ палитра с всички топли, земни тонове винаги е била муза за едни от най-големите творци на планетата. Художници, поети... едва ли някой артист някога е останал безпристрастен към красотата на този сезон. Именно обратното - падащите листа раждат най-дълбокото изкуство. Днес ще ви запознаем с три стихотворения на един от авторите в Творческа академия Заешка дупка - писателката Златина Ричева. Защото есента, освен муза, е и идеално време за четене на поезия.  

УМРИ

Искам да я убия

и мисълта за нея,

и после спомена за нея

 

след момент ме хваща жал

част от мен е, все пак

трябва да свикна с присъствието ѝ

вместо взаимно да се задушаваме

 

НЕ! В никакъв случай!

 

УМРИ, крещя в огледалото

с надеждата да ме чуе

и кой знае, може пък

от толкова много неприязън и омраза,

която изпитвам към нея

да вземе да се депресира

да вземе да се изпари

или

да вземе да се самоубие

дори

няма да ми липсва

 

МАХНИ СЕ, продължавам с виковете

а тя, малката-голяма кучка, през очите ми

ме гледа

намига игриво

с нейната нежна и незабравима усмивка

и влиза още по-навътре

 

и става все по-голяма и все по-силна

и става все по-дълбока и по-обширна

 

по-несломима

от собственото ми аз

 

тъпата безусловна любов.

КОГАТО ИСТИНАТА

Когато истината

                              която търсиш

                              между вълните

                              на необятните си сълзи

                                             и чакаш

                                             откакто последният часовник

                                             на гарата спря

дойде на прага ти

но лицето ѝ те плаши

                               защото

                               има няколко брадавици

                               черен зъб и кариеси

                                              от лъжите, които

                                              си преглътнал

                                              и сега гният в нея

Ще я приемеш ли в дома си?

МИСЛИТЕ МИ

Извинявай,

мога ли да те помоля

да загасиш слънцето...

поне за малко.

 

имам нужда от тъмнина,

за да прочета писмото,

което мислите ми

са оставили

преди да си тръгнат от мен.

В случай, че искаш да разбери повече за авторите от Творческа академия Заешка дупка, можеш да го направиш тук

Една градска приказка за селкия живот

Ето и няколко романтични комедии, които да те топлят през хладните вечери

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв