Литературен петък: "Ето така я губиш" от Джуно Диас

Полуразпадът на любовта трае вечно

  • 21.07.2017
  • от Стефани Калчева

Как се губи една жена? Джуно Диас знае – по всевъзможни начини и винаги фатално и непоправимо. Мислиш си, че тя ще ти прости всичко, че ще те завива все така през нощта, но когато моментът е назрял, ще ти се иска да имаш бронежилетка както за собственото си физическо съхранение, така и за сърцето си.

Защото доминиканският мъж е sucio (буквално – мръсник), той не иска да я губи наистина, но страстната му неудържима натура е по-силна от разума, някъде на хоризонта минава сочен задник и след това ситуацията е извън контрол.

В сборника с разкази „Ето така я губиш“ (Orange Books),Юниор се появява за пореден път като алтер его на автора и ни запознава отблизо с колоритния доминикански живот. Този живот е също така и емигрантски, и лишен от бащина фигура – тя или не присъства, или е тук за малко, само за да тормози синовете си, докато не офейка с някоя млада девойка. Защото мъжът е sucio, нали?

Четейки анотацията на книгата или отделни цитати, ще си помислиш, че това са просто разкази за негодници. Ама от онези, които искаш да ги нариташ и уверявам те, че наистина ще срещнеш такива из страниците. И колкото и да не искаш, малко ще им влезеш в положение, но няма да си признаеш пред себе си, особено ако си жена.  Не върви да съчувстваш на sucio, нали? Защото си срещала поне един такъв в живота си – който ти сваля цялото небе звезда по звезда бавно и старателно, а накрая с неловък жест затрива и малкото добро впечатление.

„Питаш всичките си познати: „Колко време отнема обичайно да го преодолееш?“.

Има много формули. По една година за всяка година заедно. По две години за всяка година заедно. Въпрос на воля е: в деня, когато решиш, че е приключено, вече е приключено. Никога няма да го преодолееш.“

Това не е книга единствено за любов и изневери, на този фон се засягат и важни теми като расизма, депресията, емиграцията, бедността в Доминиканската република, отношенията между мъже и жени, брака. Понякога Юниор го замерят с кенчета на улицата ей така, само защото не е бял мъж, и ако това ти звучи като нещо преувеличено, то Джуно Диас лично го е преживял. Знае какво е да те приемат като втора ръка човек, като такъв, който не заслужава да е тук и да се бори за по-добро място под слънцето. Знае и какво е да ти липсват роднините, които тънат в мизерия, знае какво е да разочароваш жена и знае, че по-лошо от това е чувството за самовина, което те разяжда и което ти напомня, че сам си автор на брилянтната си катастрофа.

„Използваш всички известни номера, за да я задържиш. Пишеш й писма. Возиш я до работа. Рецитираш й Неруда. Съставяш общ имейл, с който отхвърляш всичките си sucias… Обвиняваш баща си. Обвиняваш майка си. Обвиняваш патриархата. Обвиняваш Санто Доминго. Намираш си психотерапевт.“

Иска ти се да удариш главното действащо лице, на което дори не помниш името, в главата ти се оформя събирателен образ на мъжа негодник, който съсипва всичко с Лора, Матилда, Магда и още куп жени.

Само името на Рафа ти се запечатва, защото се появява в няколко разказа и макар че е чаровен гадняр, при когото момичетата кацат като пчели на мед, осъзнаваш, че е можел и да не е такъв, ако обстоятелствата бяха други. Юниор от своя страна иска да е добър, да се различи от брат си и баща си, но осъзнава, че генът няма как да те прескочи, той е по-силен от желанието да си друг. Доминиканският мъж въпреки постъпките си може да съжалява, да преживява тежко загубата и да се обвинява:

„Добре съм, казваш им, но с всяка следваща седмица депресията става все по-черна. Опитваш се да я опишеш. Сякаш някой е влетял със самолет в душата ти. Не, два самолета са.“

„Ето така я губиш“ е сборник с болезнено откровени разкази, Диас не ни спестява нищо, на моменти може да е малко по-циничен, вулгарен или груб, но това са нещата от живота, отношенията не са винаги сладки като розов захарен памук.

Правим грешки. Повтаряме ги. Губим хора, изпадаме в депресия, не се грижим адекватно за децата си. Пием. Псуваме.

Мъже, четете тези разкази, за да предотвратите загубата. Жени, четете, за да видите предупредителните знаци. Ако мислим малко повече, няма да се (за)губим.

Виж какво четохме миналия път.