Договор между два свята

Има непростими престъпления, за които плащат децата ни, за които ще плащат децата на децата ни... А няма изкупление

  • 27.09.2016
  • от Юлия Петкова

Страшно е. Когато безскрупулните в една държава са най-амбициозни, е страшно. Не знам дали тази книга случайно излиза в навечерието на президентските избори у нас, но продуцира серийно „дежавю” и действа като аларма.

Връща читателя към илюзиите и несбъднатите надежди от началото на 90-те. Обглежда типични провали. Навява горчивина и болка, заради толкова пропуснати възможности.

Заради безволието и неспособността да си устроим един по-симпатичен, по-интелигентен и праведен свят.

“Ние сме деца на света, би казал Памукчиев. Правенето на добро не е безгранична власт, ако разбирате какво имам предвид. Правенето на добро не е естествено само по себе си, то не е и лесно. Достатъчно опасно е в свят като този. Ето защо, когато прозряхме и очите ни се отвориха, ние се променихме.”

Главните герои в „Български рози” са талантливата и състоятелна (но морално изчерпана) архитектка Дора Попова и нейният съпруг Константин Трейнман, издател и собственик на информационна агенция. Сюжетът се завихря около политически и лични битки, непредотвратими банкрути, наркотици и съмнителни герои с мъгливи цели. Една от най-интересните, знакови фигури в книгата е Георги Богданов. Всичко започва с привидно необяснима среща край беседка в дъждовната гора. Един човек се опитва да убеди друг човек в безсмислието на неговата кауза. Бързо става ясно, че баща на Лия, 17-годишната дъщеря на Дора, е въпросният Богданов, а не настоящият съпруг на архитектката, Трейман. Който, между другото, е застрашен от пълен срив и се чувства все по-безпомощен и отчужден:

„Едно неподходящо име в списъка с кандидати, едно проблемно съдружие, една фондация могат да костват няколко години опозиция. Да опазиш публичния си образ, е знак, че можеш да опазиш позицията си.“ Трейман се опитва да разбере какъв човек е бил, как и къде се е появила грешката. Кога се превърна в унищоженото същество, което обикаля и проси пари, за да спаси остатъка от своя проект?. Кой е виновен, че вътрешно остана интелигент, дори интелектуалец, както се казва, висша нива за духовни очаквания, която има корени в ниското, в глада за пари и медийна слава.”

Тъмни сделки, пързалки и извиване на ръце. Компромиси и погазване на лично и професионално достойнство в името на някакъв битов комфорт или други временни удоволствия. Цинизъм, малодушие, избор между неизбираеми алтернатииви. Медийна смрад и евтини интриги, които носят дивиденти... Обикновено на едни и същи хора - на арогантните и безскрупулните, дето си мислят, че другите са им длъжни по рождение.

“Защото да нямаш, е форма на имане, а да не имаш е просто форма на страдание. Властта сега е по-важна от собствеността…”

„Български рози” е отражение на суровата действителност, в която имахме късмета да живеем. Само дето не случихме на сили и воля да я променим. Или не намерихме достатъчно съмишленици? Може и да се разпознаете в някое от тези лица, да разпознаете свои познати и роднини. Персонажите на Тенев не са черно-бели, напротив, те са земни хора с всичките им стремежи, слабости и прегрешения. Всъщност разаказът не е толкова мрачен и тягостен, колкото би могло да ви се стори. А не е мрачен, защото героите си задават въпроси. Представете си да се давеха в самодоволство, болка и гняв, без да осъзнават, че всеки компромис има цена...

Жалко, че „Български рози” няма да бъде прочетен тъкмо от хората, които носят най-голяма вина за оскърбителния хал на това общество. Не че щяха да се саморазобличат или разкаят.

Не че ако биха го направили, бедният щеше да изпита облекчение. Не че всеки от нас не носи вина всеки ден, с всяко спестено усилие. Но има непростими престъпления, за които плащат децата ни, за които ще плащат децата на децата ни... А няма изкупление.

Морално ли е да си родител, да възпитаваш деца и да ги кориш, ако сам живееш недостойно, пита „Български рози”, ако тези деца са родени в лъжа? Да си го кажем пак, на мода днес е продажността, не почтеността. Нали виждате какъв е умственият багаж на медийните ни звезди? И колко струват хората, на които делегираме право да решават съдбините ни? „Истината е, „че може да се стигне на всяко място, независимо колко сложно изглежда – просто трябва да се опиташ да минеш от другаде, по различен път.”

Виж още една книга, която е любов от първа страница.