Иван Ланджев: „Не бива да се вживяваме чак толкова дори в уникалността на нещастието си“

Go Guest: Правим кратка ретроспекция на видяно и чуто от 2023 с човека, който умее да стреля с думи

Фотография: bTV

Той е поет, есеист, носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“, на наградите „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“ и „Владимир Башев“.

Той е доктор по руска литература, преподавател, сценарист на „Под прикритие“ и „Стъклен дом“, творчески директор в рекламна агенция и наше безспорно декемврийско вдъхновение.

Той е Иван Ланджев, който отдавна сме си набелязали за сладък разговор с красиви думи.

След като обаче неговото есе „Българско селфи“ буквално взриви интернет пространството в изпълнение на Захари Бахаров, нямаше как да не го поканим, за да обобщим заедно тази толкова луда 2023 г. Ето какво ни каза Иван за времената, в които –

„Ако наистина обичаш родината си, както обичаш семейството си, можеш да ѝ кажеш някои неща“.

Фотография: Даниел Леков

Здравей! След това представяне – има ли нещо, което хората не знаят за Иван Ланджев?

Разбира се, че има – първо, аз не съм толкова известен. Може да се каже (и то с голяма доза условност), че съм известен само донякъде, което никак не е лошо положение, човек може да си се разхожда и да живее нормално. Второ, всички тия неща, които изреждате, имат значение за списанията, предаванията, въобще медиите, които те канят някъде и винаги искат „визитка“, „кратко био“, „портрет“, и т.н. Не че за мен нямат значение, те са част от живота ми, но аз не мисля за себе си през тях. Направил съм ги (или сега ги правя) и карам нататък. 

Хубавата литература обикновено я пишат лоши момчета. Добро или лошо момче е Иван напоследък? В какъв етап те заварваме?

Така ли, все лоши ли са? Не знам дали съм лошо момче – но се опитвам да бъда добър мъж. И не е лесно, понякога се дъня, но не спирам да се старая. Важно ми е. Нека кажем и че доста момичета (и добри, и лоши) пишат хубава литература също. 

Литературата и творческото писане ти ли ги намери или те те срещнаха в някакъв специален момент? Как се случи връзката?

Нямам никаква идея как точно стана, знам само, че обичам да пиша, да чета и да разказвам истории от малък.

Обичам музиката на думите, нещо в ритъма на тяхната подредба ми въздейства много силно.

И няма изгледи да спре. Цялото е като някаква магия – редиш думички и после едни хора, далече, далече, които уж нямат нищо общо с теб, се вълнуват. И излиза, че имате много общо всъщност. 

Ако трябва да обобщим 2023 г. – каква беше тя?

Винаги се чувствам глупаво да обобщавам годината на хората. Но виждам това, което виждат всички – за света годината е тревожна, вместо да приключват, войните се множат. Големият ни поет Биньо Иванов писа – „Не е на хубаво/ военни министри да бързат нанякъде./ Не е на хубаво/ генерали да се хранят на крак“.

Фотография: Даниел Леков

Кои са нещата, които те вбесиха през изминалата година, и които искрено те зарадваха и ги усети положително с цялото си сърце?

Моята 2023 беше година на пътувания и промени, на заминавания и завръщания. Специализирах в Щатите и се върнах, написах новата си книга и тя излезе, докато ме нямаше в България. Беше странно, но интересно. Половината от тази година не бях тук, а след като се върнах, нещата се задвижиха интензивно в най-различни посоки. Благодарен съм за опита. 

Грешен тест-смс за национална тревога, опожарена София след футболен протест, ремонти на ремонтите – какъв ни е проблемът? Има ли причина всеки път да ги оплескваме толкова сериозно нещата? 

Не бива да се вживяваме чак толкова дори в уникалността на нещастието си, но все пак е истина, че има такова нещо като българско преживяване в света, българска ситуация. И наистина е интересно защо тя е такава, каквато е. Мисля, че ни трябва повече нормалност – нито оплакване и ридаене, нито биене в гърдите.

И крайната гордост, и крайният срам са нелепи тъкмо в крайността си.

Можем да приемаме факта, че сме българи някак по-трезво. И да сме честни със себе си – на какво искаме да прилича България? На Зала „България“ или на булевард „България“? В момента прилича на булеварда. От едната страна – офиси, от другата – панелки. И прогресистите се карат с носталгиците. А и защо трябва постоянно да сме обсебени от идеята да сме „най“ каквото и да е? Ако сме нещастни, ще сме най-нещастният народ. Ако сме древни, ще сме най-древните на планетата. Нищо от това не е вярно. За какво ни е? България е чудесна страна и без такива митологизации. 

Фотография: bTV

Как си обясняваш, че клипчето в което Захари Бахаров рецитира твоето „Българско селфи“ буквално се превърна в сензация в мрежата? Припознахме се всички изведнъж между редовете или какво точно се случи?

И на мен ми е интересно, защото този текст е писан преди две години. Можеше вече да е неактуален, да е морално остарял… Е, защо тогава не е? Явно има нещо вярно. Повечето хора ни разбраха и откликнаха чистосърдечно.

А ако някой се ядосва, причината май не е нито в автора, нито в актьора.

Може да е в огледалото, в дисплея на телефона – всички сме част от това селфи, затова съм го написал в първо лице. Не изключвам себе си, ние живеем заедно. Георги Парцалев казваше в „Зех тъ, Радке“ – „туй огледало иска хчупване, хич ни мъ дава хубав!“. А стана сензация, защото текстът всъщност е патриотичен и няма как да бъде написан без любов към България. Ако наистина обичаш родината си, както обичаш семейството си, можеш да ѝ кажеш някои неща.

София ни е много важна, ти също имаш доста „градски стихотворения“. Кажи ни как я виждаш сега и каква ти се иска да е през 2024 г.?

Аз обичам София. С всичките ѝ кусури и противоречия – винаги се връщам тук. Живял съм известно време в Чикаго, в Берлин. Странното е, че София е много по-малка от тези градове, а има някои проблеми, които са характерни за мегаполис. Трафик, мръсен въздух и мръсни улици, инфраструктурни неразбории – това би трябвало да са драми за един много, много по-голям град, не за София, която си е със съвсем нормални европейски размери. Странно чаровен град е нашата столица – трябва малко да се поразровиш, за да откриеш най-хубавото. Тук то не е толкова плакатно, колкото в други европейски столици, не е толкова помпозно. Но си струва.

Просто ми се иска нещата да заработят. 

Фотография: bTV

Ако трябва да подариш на някой перфектния софийски ден – къде го водиш?

Обичам да вечерям в Checkpoint Charlie, ще го заведа да хапнем кюфтенца или шницел. Обичам уиски, така че може да пием по едно в Eddie Sicoy. Коктейли също обичам (и правя) – в Bar Me правят хубави, авторски. Обичам Хамбара от години, винаги е добър избор. Малко актьорски жестикулации в NOMO, там не скучаят. Няма да е София без парковете и градинките, така че ще минем през Народния за партия шах първо, после през Кристал. В някоя друга градинка може да потренираме на лостове. Бих взел човека със себе си и да се поровим за плочи – аз събирам. И ще отидем някъде, където свирят добре. Джаз или блус. 

Дай ни няколко имена или произведения, които да прочетем задължително през следващите 12 месеца? С какво да напълним душата?

Нали сме на тема София – вижте софийските книги на Тони Николов. Няколко са. 

Декември е….?

Любопитно съвпадение – миналата година пак беше по това време, ако помня правилно.

И за финал – какво да им кажем на тези хора?

Бъдете по-обичащите. Превеждах едно любимо стихотворение, The More Loving One, та там поантата е – „Щом не е равна любовта при нас, / то нека по-обичащият да съм аз“. Това е по-добрата позиция, струва си човек да бъде по-обичащият. И ви пожелавам любимите ви групи никога да не се разделят. 

Ирина Денева – „Не се срамуваме да се забавляваме и знаем как. COSMOTEQUE New Year!“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.