Некролог на приятелствата, в които се кълняхме

Минута мълчание за всичко, което ни липсва

  • 22.05.2019
  • от Стефани Калчева

Едно време баба ми четеше некролозите във вестника и цъкаше с език, че всички са я изпреварили с умирането. В наши дни аз разглеждам некролозите на погубените приятелства в нюзфийда си и си спестявам поредния лайк, но отново цъкам с език. Може би е генетично, може би това е естественият ход на нещата и всяко следващо поколение трябва да намери начин да се справи с неизбежните загуби, които, нека бъдем честни, няма причина да ни бъдат спестени.

Кога, къде и как се къса нишката, която свързва двама души толкова здраво, и кои са причините за нейното „внезапно“ изтъняване, сега ще ги обходим заедно и ще си направим някои изводи, които

в своята болезненост са адски ценни и нужни.

Споделянето на проблем с трети човек

Това трябва да е незаконно, без значение дали става дума за гадже или приятел, макар днес второто да ме вълнува повече и да е главен герой на материала. Ако се скараш с Х или още по-зле – не се скараш, а изпиташ негативни емоции, без другият дори да заподозре, че те е обидил с нещо, възможно най-лошото решение е да се оплачеш на трети човек. Първо – той ще чуе само твоята версия и ще застане на твоя страна, защото ще се повлияе от светлината, в която ще опишеш възникналото напрежение. По този начин съвсем ще задълбаеш в идеята колко си прав и колко много другият не е, ще се пренавиваш и накрая ще си още по-вбесен. Къде-къде по-умно е, след като мине първоначалният афект и си сигурен, че можеш да говориш нормално, уважително и не свръхемоционално, да помолиш приятеля/приятелката за спокоен разговор, в който всеки да сподели как се чувства и какво може да се направи. Товарът, който ще ти падне от плещите, е огромен.

Проблемът рядко, да не кажа никога, е само в едната страна.

Омръзнах ти и някой изгаси света

Негово Величество Егото

Има един момент, в който приемаме другия за даденост и си позволяваме да се държим както ни щукне. Да говорим нонстоп за себе си, да не проявяваме интерес към чуждите чувства с идеята, че хей, нали сме супер близки, няма да има последствия. Само че както интимните отношения, така и приятелските имат нужда от поддръжка, от разбиране, инвестиране на време и уважение. И на хората им писва да са единствено слушатели, често на една и съща история с различни думи, както и да бъдат търсени за услуга или съвет, пари, но все по-рядко за компания и разговор с двама участници, а не с един. Затова помисли си

за колко души имаш реално капацитет

и не се разпилявай навсякъде по малко, за да не се събудиш много сам съвсем скоро и с нито едно входящо обаждане от приятелите, които си заслужаваха усилието.

Накарай ме да ми пука. Иначе ме губиш

Ветровете на промяната

Това е може би най-неприятното, защото няма какво да се направи, но това е окей, наистина. Хората се променят, израстват с различна скорост, влияят се от нова обстановка, променят си нуждите и възгледите. И в един момент колкото и да обичаш приятелите си, те нямат същата значима роля и може би няма да я имат никога вече. Ти пак ще ги обичаш, но е безсмислено да продължаваш нещо, което

има живот в миналото и ще е супер мъчително в настоящето. 

А и кой знае къде и как ще ви се пресекат пътищата в бъдещето. Има по-голям шанс да се случи, ако не насилваш нещата тук и сега, на всяка цена. Всички будистки учения проповядват да развием умението да пускаме – трудно е, но си заслужава усилието.

Най-голямото пиянство в живота ми си ти

За юмруците и хората

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв