Meszecsinka изгрява в София

Експлозия от стилове в една от най-пъстрите групи

  • 17.05.2019
  • от Кристина Димова
  • снимки: Ласло Мудра

Красива мозайка от фолклор, сайкъделик, поп, рок и любов - това е група Meszecsinka. Давид Кроликовски, Аннамария Ола, Арпад Вайдович и българската следа - Емил Билярски, не се побират в никакви рамки и създават свой собствен стил. Те са истинско явление, което се ражда в Унгария, но вече се шири по света. Носители на „Фонограм” (унгарското грами), Meszecsinka идват в България, за да изгреят над София на 18 май. Групата избра именно нашата страна, за да представи най-новия си албум. А за да разберем повече за него, за душата на музиката им и защо се наричат с красивата дума "месечинка", се срещаме с Емил Билярски и Аннамари Ола.

Заедно с тях разплитаме вълшебната плетеница, наречена Meszecsinka.

В групата ви има ярко участие от България и част от текстовете ви са на български. Защо обаче избрахте точно meszecsinka за вашето име? Какво е общото между тази приказна дума и музиката ви? 

Аннамари: В началото на връзката ни заради Емил слушах доста българска музика. Веднъж чух думата "месечинка" и ми хареса как самата дума "звънтеше". Когато по-късно разбрах, че означава "малка луна", беше ясно, че съм намерила името ни. Нашата връзка започна под пълнолунието преди 10 години. 

Емил: Месечинка, написано на унгарски: отразява нас, помага да ни намерят в интернет и тотално затруднява прочитането. В Унгария няма такава дума, затова ни произнасят по 5 различни начина, в други страни не знаят как да четат унгарски, а

в България, след като им обясним какво е написано викат: А, Месечина!

Освен българин обаче в групата има членове от Унгария, Хърватия и Полша. Какви носи разнообразието от култури на музиката ви? 

Аннамари: Мисля, че ни носи разширение на мирогледа.

Емил: В днешно време музиката е глобална и музикалните интереси са по-силен фактор от произхода. Националните корени имат влияние сигурно на човешкия характер и косвено на музиката. Не бих казал, че съм закърмен с българска народна музика - направо мразех официалния фолк, който пускаха всяка сутрин в 7.15 по Радио Хоризонт, когато се готвех за училище. Много по-късно открих съкровищата ѝ. Познавам хора от далечни страни, които са по-наясно с българската музика от мен. От друга страна неравноделните ритми за мен са нещо обикновено, а за повечето мои познати са куриоз.  

Ясно е, че музиката е вашето обединяващо звено. Какво обаче е това това, което ви кара да творите заедно? Какво се крие в душата на групата? 

Аннамари: Ако трябва да съм честна, не знам. Може би нещо извън нас и покрай нас ни помага. Групата е като семейството и това семейство работи добре. 

Емил: Душата на Meszecsinka е духовната връзка между Аннамари и мен. Тя има свои преживявания, аз мои, различни сме и се допълваме взаимно. Паралелното ни развитие и взаимодействие определят посоката на групата. В същото време Meszecsinka не е равна на нас двамата. Има песни, построени по темите на другите музиканти, много композиции се раждат в съвместна импровизация.

Тъй че съществува и още една душа – съвместният дух на всички участници. 

Музиката ви е извън рамките и това я прави още по-интересна.  Как бихте описали стила си?

Аннамари:

Музиката ни е като живота.

Понякога е простичка и безгрижна, понякога е мрачна и тежка, а между тези контрастни страни можеш да изпиташ и да откриеш различни емоции. 

Емил: В днешната музика е все по-разпространен подходът един проект – един стил. В електронната музика, ако си, да кажем, в drum&bass и решиш да издадеш нещо в друг стил, правиш го под друго име. Това е символът на затънтената улица за мен – точно електрониката би трябвало да е най-свободната музика, тъй като в нея можеш да създадеш неограничено количество звуци. Не знам как излиза от нас точно това, което излиза, но много повече ме учудва как други могат да свирят едно и също с десетилетия.

Имали сте концерти както в Европа, така и в САЩ и Канада. Кои са най-забавните и интересни случки от тях? 

Снимка: архив

Аннамари: Имаме много спомени. Ето например колко е малък светът: пътувахме с влак някъде из САЩ и изведнъж един човек пристъпи към нас, защото това, за което говорехме, му се стори познато. Оказа се, че той е стар приятел от Русия на Емил (били са съученици в Унгария), а не се бяха виждали от 80-те години. 

Емил: По време на същото турне пресичаме канадската граница, граничарят вижда инструментите и ни пита: какво свирите? World music – отговарям. Какво-какво? Обръщам се към Давид, който е живял в Англия и има по-добро произношение. Той: World music! Какво-какво? Вird music? По-късно разбираме, че в Америка не употребяват този термин.

Какво ще открием в новия ви албум? 

Аннамари: Това е един наистина пъстър албум, в който тъмните цветове са доминиращите.

Емил:

Ще чуете детска приспивна песен и 10-минутен транс, ескимоски гласови техники и български тъпан, песни за любов и за смърт, романтични мотиви и сурова психеделия.

Малко невнимание и си пропуснал и това парти.

Буч, който вече не е от Ъпсурт.

Търсиш градско вдъхновение? Намери го в нашия Instagram.