Ian Pooley

И преди и сега Ian Pooley значи музика.

  • 02.11.2013
  • от Влади Герасимов и Ели Цонова

Роден в Майнц и живеещ в един от най-пулсиращите градове в света – Берлин, Ian Pooley е един от ветераните на истинската и наелектризираща house музика от Детройт. Повече от 20 години той развива музикалната сцена в Германия и създава тракове, които продължават да са актуални и днес. Малко преди първото му участие на родна земя, той си поговори с нас за своите любими заведения, младите диджеи днес и защо не е достатъчно да разчиташ само на модерната техника.

Това е първото ти идване в България. Потърси ли нещо за страната ни в Гугъл и какви бяха впечатленията ти досега?
I: За да бъда честен, не знам много за България, освен че с всяка година предлагате все по-големи партита по морето. Като цяло обичам сам да си създавам мнението за нови места, а не да чета предварително какво ме очаква.

Разкажи ни малко повече за твоята вълнуваща кариера, която започва още в началото на 90те, когато house музиката в Германия е била нещо съвсем ново и свежо.
I: Започнах много, много рано да си купувам плочи, бях едва на 14 и всичко, което откривах в музикалния магазин, беше екзотично. Тогава никой не купуваше плочите от Детройт и Чикаго, аз бях един от първите, които се интересуваха от този тип музика. Понеже нямаше как да ходя по клубовете, се пробвах да миксирам вкъщи, но скоро исках да знам и как точно са направени траковете, затова спестих пари за оборудване и започнах да експериментирам.

Имах късмет, че приблизително когато издадох първото си парче, беше и моментът, в който се появиха много нови клубове в Германия. Заедно с тогавашния ми патньор зад пулта Dj Tonka получихме първите си участия и всичко започна да набира скорост.

Как намираше вдъхновение за твоите продукции, след като по това време е нямало house музика в Германия?
I: Минаха поне 3-4 години, докато през 1992 се появиха и други продуценти, с които да обменям идеи. Съвсем в началото имах само плочите от Америка и Dj Tonka, с когото ги анализирахме и се опитвахме да пресъздадем саунда с подръчни материали. Днес е далеч по-лесно – влизаш в YouTube и има клипчета за всичко.

Имало ли е моменти, когато си се съмнявал, че успехът ще дойде?
I: Имах голямото предимство, че уцелих правилния момент да се занимавам с музика. Тогава всичко беше съвсем ново и свежо, а сцената теръпва се оформяше като такава. Израстнах с house музиката в Германия, в среда, в която всички бяха поне 10 години по-големи от мен, затова, когато завърших училище, имах право на избор – знаех какво ме очаква и дори не се и замислих да записвам университет.

Днес не бих взел подобно решение по простата причина, че индустрията коренно се измени. Вече не можеш да си изкарваш парите само с релийзи, а задължително трябва да имаш много участия. Друг е въпросът дали клубовете ще търсят точно теб при голямата конкуренция. Най-добрият вариант е да се занимаваш с няколко неща едновременно. Познавам много хора, които са диджеи, имат кетъринг фирма, магазин за дрехи или правят нещо креативно. Поне в Берлин е много лесно да комбинираш професиите.

Мислиш ли, че тази промяна в доходите се дължи на факта, че в момента се продават повече mp3 от плочи?
I: Да кажем, чеположението е било и по-зле. Преди 4-5 години не се купуваха никакви плочи, а напоследък наблюдавам точно обратното. Младите диджеи, които сериозно се занимават с това, купуват все повече плочи, защото търсят нещо уникално и лимитирано. Но цената на един албум не стои в никакво съотношение с вложените време и труд. В днешно време продукциите са по-скоро реклама, отколкото да носят някаква печалба.

Когато бях още в Германия, много от любимите ми клубове (3001, Cocoon) затвориха за мое огромно съжаление. Как е положението с берлинската клубна сцена?
I: Берлин е най-важният град в света за house и techno музика. Дори Лондон е на второ място. Сцената в Берлин е откачена и всеки уикенд клубовете са пълни. Разликата е, че за разлика от Cocoon, те никога не са имали претенциите да събират 2500 души. Поне в големите градове, хората обичат да ходят в по-малки клубове, направени за не повече от 700 човека. На мен тази тенденция много ми харесва, защото обичам хората да са близо до мен, когато пускам. В Cocoon това беше невъзможно, предвид, че пултът там беше на два метра височина над тълпата. Предпочитам по-интимна атмосфера, затова ми харесва и Culture Beat.

В кои клубове обичаш да свириш?
I: Berghain, разбира се, няма по-важен клуб от него в света. Обичам да пускам и в Watergate. Хубавото на Берлин е, че има и много малки заведения, които са по-ъндърграунд. Винаги можеш да си харесаш някое ново и да се потопиш в изцяло нова атмосфера.

През 2001 записа микс за NRK и техните компилации Nite Life. Дълги години това беше един от любимите ми сетове и до днес продължавам да го слушам. В него има много тракове, които са актуални и днес, не мислиш ли?
I: Новата генерация диджеи в момента открива неща, които са били актуални преди 10-12 години и старото отново става модерно. Когато слушам този микс днес, ми прави впечатление, че е смесица от по-мек house с по-твърд към края. Не е лесно да се смесват много различни стилове в сет, който е не повече от час. Затова продължава да ми харесва и днес и започва, да разбирам, защо и други хора ме питат същото.

Как се измени музиката през годините?
I: Забавното е, че кръгът се затваря. Преобладаващият саунд в Берлин не е правен с компютър, а с истински инструменти. Все повече хора търсят автентичност и си купуват съответното оборудване. Лично аз много късно започнах да продуцирам с компютър – едва преди осем години. Днес продължавам да записвам на него, но почти не използвам плъгини. Предпочитам оригиналните инструменти. По-трудоемко е като процес, но се усеща разликата – звученето е по-органично и по-истинско. Единствената осезаема разлика между продукциите ми от 1992 и днес е, че тези от днес звучат по-силно, благодарение на дигиталния запис.

Имаш ли усещането, че младите продуценти са ти благодарни и те уважават, когато използват някоя твоя тема?
I: Почти всяка седмица получавам запитвания от млади диджеи, които искат да знаят как се използва някой инструмент, който аз имам примерно вече с години. Харесва ми, че не просто се опитват да копират саунда, а се и замислят как се прави.

Каква техника използваше през 90те и каква използваш днес?
I: Започнах на плочи, смених с дискове преди 7-8 години, но напоследък пак пускам с плочи. Ако не познавам клуба и не съм сигурен дали саундът ще е добър, миксирам с дискове, но като цяло предпочитам плочите.

Какво е мнението ти за купищата нови технолигии, които са на разположение на днешната генерация диджеи и продуценти?
I: Много хора започнаха да продуцират само с лаптоп, защото софтуерите предлагат безкрайно много звуци. Тези, които искат сериозно да се занимават с продукции, бързо си дават сметка, че имат нужда от нещо специално, което лаптопа няма как да ти предложи. Не е хубаво да имаш толкова голям избор.

Напоследък продукциите ти станаха по-deep откъм звучене. Със сигурност ще допаднеш на тълпата в Culture Beat. Подготвил ли си нещо специално?
I: Има неща, които обичам да включвам във всеки свой сет, защото са ми много любими, но като цяло се ориентирам по настроението на хората.