Нещата, за които се излъгахме в началото на януари

Новогодишни антирезолюции

  • 21.01.2018
  • от Борислав Димитров

 Brace yourself за периода със „забавните” лафове „не сме се виждали/чували/напивали от миналата година”, дълбокомислените Facebook статуси „Нова година, ново Аз”, „това е първата от 365-те страници на новата ни история”, и разбира се, задължителните за това време новогодишни резолюции.

Никога, дори и в предизборните кампании, Facebook не е толкова претрупан от лъжи, както през първите седмици от новата година. Изведнъж всички, които до вчера са качвали пиянските си снимки от новогодишните партита, са решили да направят равносметка на живота си и, видиш ли, да започнат от начало. Единият ще прекарвал повече време миришейки цветя, понеже той животът бил кратък, и е грехота, ако не го прекараш в мирисане на цветя, другият щял да престане да чете blitz и ще минел на Толстой, третият ще започнел да дъвче всеки залък 35 пъти, понеже било по-добре за стомаха и храносмилането. После всички ще започнели да тренират за здраве. Ще имали плоски кореми и милиони от криптовалути. Ще започвали сутрините си с лимон и мед в топла вода. Щели да ядат повече зеленчуци и по-малко месо. Ябълка вместо шоколад; книга, вместо Facebook; стълби, вместо асансьора; Кармина Бурана вместо Шушана и още милион други обещания, които все лесно се лайкват, ама малко трудно се изпълняват.

Липсва само Ангел Джамбазки да напише, че ще обича гейовете и циганите за финал на целия този парад на фалшивите обещания.

И защо си причиняваме това? Защо се лъжем, че можем да направим неща, за които има неоспорими статистически доказателства, че не можем? Какво е това „ново” начало на годината, ако ти пак си поставяш старите, неизпълнени задачи? Как очакваш да ти е щастлива новата година, ако още в самото й начало се настройваш за нещо, в което ще се провалиш? Абе не става така, хора, животът е сцена, както викаше Шекспир, и ако си поставяш цели, които са прекалено големи за теб, ще свършиш като Папи Ханс. Нека не се самозалъгваме още в началото на годината и да си играем на политици в сутрешни блокове в собствения си живот. Когато така или иначе преписваш новогодишните обещания, поне препиши тези, които можеш да спазиш. Достатъчно е, че гаджето ти, шефът ти, роднините и всичките ти близки очакват нереални неща от теб, недей и сам да се набутваш с още.

Затова от няколко години аз си правя новогодишни антирезолюции – не са нещо, което Юли Тонкин би подкрепил, но пък са искрени и съвсем изпълними. Винаги започвам с това, че няма да пия по 2 литра на ден. 

Няма да си свалям приложения, които да ме подсещат да пия вода, не искам да прекарвам деня, пресмятайки колко течности съм поел, и колко още трябва да се насиля да поема, не искам да съм роб на водата. Да не говорим, че всичките поети течности, после трябва и да излязат по някое време. Ще пия вода, когато съм жаден, а и тогава в половината от случаите, вероятно ще пия бира. След това продължавам с няма да тренирам по-редовно.

Не ме разбирайте погрешно, не че не ходя на фитнес. Ходя. Когато имам време. И желание. И не е пълно с народ. Просто не спазвам конкретни режими на хранене, трениране, почивка, пиене на добавки, опипване пред огледалото и всички останали неща, които редовно посещаващите фитнес зали хора правят. И през новата година планирам да продължа по абсолютно същия начин. Ще ходя на фитнес, когато ми се прииска да правя упражнения, когато не ми се, ще правя нещо друго. Simple plan. После идва ред на няма да се храня "умно".

„Яжте по малко и по-често през деня. Увеличете приема на плодове, зеленчуци, фибри и протеини и ограничете приема на въглехидратите. Между храненията, изяждайте шепа бадеми или половин банан.“ Мерси, няма. Само психопат яде по половин банан. А пък онези съвети „вместо пица с класическо тесто, направете пица с „тесто от карфиол“ са абсолютен език на омразата, какъвто дори Джамбазки не употребява. 

Ще продължа да кликам на fake заглавя.  „Това което се случи после, ще ви шокира...” и винаги цъкам да видя. И никога не ме шокира. И винаги се дразня. И следващия път, пак цъкам.

Защо ми е интересно. Любопитен съм. Искам да казвам, че повече никога няма да цъкам на тия тъпотии и после отново да цъкна и всичко отначало. Това е ритуал за разпускане.

Ще продължа да си поръчвам някакви джаджи онлайн, които не ми трябват. Интернет е необятен, приятели, а китайските боклуци, които се предлагат в Алиекспрес са по-необятни и от него. Някой ден, като ми омръзне тоя живот, сигурно ще си поръчам нов от там, стига да е free shipping, естествено.

Ще продължа да губя време в глупости като разправиите с непознати хора по теми, които са създадени за да убиват време и мозъчни клетки. Ще продължа да лежа в леглото и да гледам клипчета с голове по 1 час, преди да заспя.

Пак ще давам по 3 snooze-а на алармата преди да стана. Пак няма да прочета всички книги, които чакат от години в библиотеката ми. И тук някъде приключвам. No pressure, no expectations. Може да не са най-хубавите обещания, но поне не лъжа самия себе си с тях. Искреността е здравословна, приятели, затова нека и годината ви бъде искрена, здрава и весела!

Може да добавим и още "ще продължа да посещавам любимите си ресторанти и барове". Така и трябва, защото сега може да дадеш гласа си за тях и да спечелиш много яки награди.