Времето е мисъл или вяра, а не същност

Празни хора, празни думи, празни дни...

  • 26.11.2017
  • от Кати Папазова

Закъде бързате бе, хора? Всеки ден, като се огледам около себе си, забелязвам, че все повече хора живеят заради самото време и неговото минаване, а не чрез него. Все нямат време. Все закъсняват. За работа, за среща, заради самото закъсняване. Не мисля, че нещо наистина се случва „навреме“. Освен това в главите ни, разбира се. Не могат да изпият едно кафе. Да ти звъннат обратно. Да запалят една цигара. Когато чуя, че някой няма време за нещо, за което иначе има огромно желание, искрено се забавлявам. Иначе всички чакат обедната почивка, уикенда, следващата отпуска. В крайна сметка съществуването ти не се изчерпва до тези три неща.

Колкото повече се замислям за времето, толкова повече осъзнавам, че то не съществува.

Дни, години, векове, дати, годишнини, срокове, секунди, денонощия. Представяте ли си живота си без тези думи? Разбира се, че е невъзможно заради огромното им разпространение. Въпреки това на Земята не й пука за нашите мерки. Нейните процеси и събития си се случват без тях, по своя собствена логика и ред. На нас ни се струва, че са едно след друго… но какво ако не е така? Според Айнщайн няма минало, бъдеще и настояще. Всичко се случва в един и същ момент, пречупен по различен начин от наблюдателя и неговата нагласа. Времето и пространството са едно и също нещо. Времето тече по различен начин за обектите, имащи толкова голяма гравитация (като Земята), че да изкривят време-пространството. С други думи колкото по-голям си в Космоса, толкова по-бавно ти минава времето. Доста готино, а?

 Нямам ни най-малка претенция да разбирам от физика. Би било смешно за всеки,който ме чете. Винаги обаче съм харесвала мисълта, че всичко е относително. Това е доста добро оправдание за хората, които не искат да се ангажират особено. Времето е относително. Действията, които извършваме, докато то „тече“, също са относителни. Самата относителност е относителна, следователно нищо от тези неща, които се случват, не са задължителни. Винаги има още един начин, по който можем да възприемем фактите. Винаги имаме избор. Не сте ли се замисляли, че всичко останало сами сме си го наложили. Пак по наш избор. Парадокс след парадокс е мисленето ни.

Няма по-човешко нещо от това да се опитваш да сведеш нещо, което е отвъд представите ти, до нещо близко. Затова свеждаме съществуването до време. Затова хората търсят цифрата. В числа всичко е по-ясно. Организацията се свежда почти изцяло до тях. Йоко Оно също го е казала доста добре, в духа на Айнщайн, но по-простичко. „Има хора, които са стари на 18 години, и такива, които са млади на 90. Времето е концепция, създадена от хората.“ В това, разбира се, няма нищо лошо, но живее ли се заради една концепция, нямаща стойност за Вселената? Твоят, моят и всеки друг живот не струват нищо,  погледнато така. Това, че подчиняваме всичко на рационализацията, на практичното, на познатото, е най-тъжното в цялата картинка.

Защото, като се замислиш малко по-абстрактно и отвъд набитите ти в главата представи, току-виж излезеш от зоната си на комфорт.

Кой има време за това? Все пак имаме срокове за гонене. Да минава времето, докато навлезем в следващия период, е целта на повечето хора. Празни хора, празни думи, празни дни. Уплътнители. Загуба на време. Ежедневно губим съществуването си в запълването на нещо, което и без това не съществува. Не е ли достатъчно, че слънцето просто изгрява и залязва? Няма ли да е по-правилно, ако, вместо да казваме на колко години сме, се замислим колко точно моменти са ни накарали да се почувстваме безгранични? Моментите, в които не е имало значение колко е часът. Или когато толкова си си отпочинал, че не знаеш коя дата е. Кога времето от средство за ориентиране в действителността се превърна в цел на съществуването?

Ако вярваш, че си стар, само защото си на определена възраст – спукана ти е работата. Ако вярваш, че спазването на срокове е нещото, заради което се събуждаш сутрин – също. Не, не искам това да звучи като някоя от онези иновативни теории, според които чрез мисълта си творим реалността. Не че няма нещо вярно. Под вяра в случая разбирам пречупване на фактите по по-мащабен начин. Ако не друго, то така поне смяната от лятното към зимното часово време няма да ти е такъв проблем. Това също си е плюс. Нали ще можеш по-бързо да се фокусираш в задачите си.

Няколко съвета от Карл Юнг.