Какво мислят за теб Фройд, Юнг, Адлер, Фром и Франкъл?

Какво научихме от някои от най-известните психолози и психоаналитици на ХХ век?

  • 11.09.2017
  • от Мирела Василева

Познаваме ли себе си по-добре от хората, живели преди началото на ХХ век, който утвърди психоанализата като научна дисциплина и необходимост за психичното здраве на човека? Дали близо 130-те години клинично изследване на душата ни приближиха към себе си и ни дадоха повече познания за вътрешния свят?

Какво извадиха от сенките на несъзнаваното петима от най-добрите психолози и психоаналитици на миналото столетие?

Зигмунд Фройд
Секс и разрушение

Бащата на психоанализата е човек на науката. По време на клиничната си практика той започва да придобива познания за механистичната структура на душевните търсения и прави песимистичната оценка – ние сме водени само от нагоните си, които правят всичко в името на секса или разрушението (Ерос и Танатос). Много вицове осмиват фиксацията на Фройд върху сексуалните елементи на психологията и най-вече сексуалната фрустрация. Как все пак успяваме да градим цивилизация, наука и изкуство, ако дълбоко в нас подбудите ни са толкова тъмни и деструктивни?

Социалната адаптация, дисциплината и градивността Фройд отдава на най-висшата от структурите на Аза ни – Супер Егото. Според него личността се разделя на три действащи части, всяка със своите собствени мотиви и методи. Ид (То) е животинската ни същност, стремяща се към бързо задоволяване на желанията, егоистична и спонтанна. Над нея е Егото ни, Азът, който възприемаме като себе си, с неговите осъзнати нужди, страхове и планове. Супер Егото или Свръх Азът е онзи взискателен механизъм, принуждаващ ни да се адаптираме към заобикалящата среда, да си налагаме дисциплина, да постигаме и да се развиваме. Между две толкова различни структури като Ид и Свръх Аз, Егото се разкъсва и това се явява една от основните причини за неврозите и психозите у съвременния човек.

Юнг
Сенките ни

Най-добрият ученик на патриарха Фройд – Юнг, избира собствен път на развитие, различен от този на учителя си. Докато Фройд търси механичната истина, Юнг се увлича от свръхестественото, митичното и необяснимото. Той също разделя личността на три – персона, анима и сянка. Персоната е нашето представяне пред света. Тази част от нас, която се разпознава като елемент от обществото и която комуникира с външната среда. Хората познават нашата персона и ни определят по нея, но тя е само част от нас. Анимата при мъжете и  анимусът при жените е най-близко до това, което бихме нарекли душа. При търсенето на партньор в живота всъщност често търсим точно проекция на своята анима/анимус – човек от другия пол, който да е отражение на собствената ни душа. Сянката е тази тъмна част от нас, която е трудно сами да видим. Тя е точно зад гърба ни и ние съзнателно или не не искаме да научаваме за нейното съществуване, отричаме го и игнорираме признаците на това, че може би не сме човекът, за когото искаме да се смятаме. Юнг разкрива, че именно потискането на сянката води до нейния независим живот в нашето несъзнаване, който рано или късно излиза на повърхността и води до катастрофални последици.

Адлер
Всички имаме комплекс за малоценност

Адолф Адлер е друг ученик на Фройд, който също избира самостоятелен път напред. Адлер смята, че това, което ни води напред в живота, е комплексът ни за малоценност. Според него желанието за доминиране е основна движеща сила и по един или друг начин хората винаги се стремят към това.

Адлер е известен и с хуманизма си и работата с деца, нещо, на което неговите съвременници не отдават голямо значение.

Ерих Фром
Не е лесно да обичаш, не е лесно да бъдеш

Може би най-известната книга на Фром е „Изкуството да обичаш“. В нея той резюмира и допълва някои от по-ранните си тези в „Бягство от свободата“ и „Човекът за самия себе си“. В „Изкуството да обичаш“ Ерих Фром не дава лесни рецепти за любовта или психологически трикове да привлечеш и задържиш човека до себе си. Напротив, той разкрива истинската трудност на обичането и всички проблеми, които неумението да не очакваш нищо в замяна поставя във връзката с другите.

В един от следващите си бестселъри „Да имаш или да бъдеш“ той изследва връзката между човека и неговата идея за притежания, с които се идентифицира. Фром търси личността, отделена от всички външни фактори, към които тя се приобщава, за да се опита да се самоопредели с тях – социално положение, религия и най-вече материални придобивки, и се опитва да ѝ даде най-ценния съвет: да бъде себе си.

Виктор Франкъл
Животът трябва да има смисъл

Съдбата на Виктор Франкъл определено е от най-драматичните. След години, прекарани в концентрационните лагери в Германия, където загубва цялото си семейство, той се опитва да анализира какво е задържало него и много други към живота, докато толкова хора са умирали пред очите им. Франкъл винаги се е интересувал от смисъла на съществуването както философски, така и психологически. Личните му нещастия му дават възможността сам да изпита своята теория за „логотерапията“ или психологически път към екзистенциалния смисъл. Като лагерист той често се опитва да вдъхва кураж на другите, да намира сили за себе си и приятелите си.

Виктор Франкъл е човекът, който доказва, че винаги има смисъл да преодолееш всяка една болка и трудност, за да продължиш напред, трябва само да го откриеш. 

Защо поетите винаги приемат времето толкова лично?