Аз съм себе си

За една раздяла на Графа

0 коментара Сподели:
Аз съм себе си

Бъди себе си!

Това е отговорът на всички въпроси, решение на всяка криза, оправдание за всяка глупост, мехлем за самочувствието, самопотупване по рамото и тенекиен медал в колекцията на модерния индивид за неговата уникалност. Бъди себе си, каквото и да значи това, но го бъди на всяка цена, изтъквай го при всяка възможност, гордей се и развявай флага на неповторимото си мото за щяло и нещяло.

Уникат си! Себе си си! Нямаш равен.

Вървя си сутринта по тесните тротоари на иначе приятната улица „Граф Игнатиев“ и дочувам разговора на долепените до гърба ми момче и момиче, ходещи зад мен.

– Разбираш ли? Аз съм си такава, винаги съм била себе си.
– Не, ти не ми каза, че си такава. Сещаш ли се… правила си се на каквато не си?!
– Не, била съм себе си през цялото време. Аз съм си себе си…

Аз съм себе си

Този задълбочен диалог на прага на раздялата, чийто неволен свидетел станах, ме тупна по главата като кестен и разбуди неподозиран вихър от емоции. Някъде там, между възмущението, съчувствието и изненадата от нивото на човешка комуникация, ми стана

много повече тъжно, отколкото смешно.

За миг светът ми се стори едно враждебно свирепо място, където всички сме в бясна конкуренция да постигнем някаква симпатична уникалност, с която да се представяме и да бъдем добре приети от останалите. А най-големият ни ужас е, да не успеем да наложим “бъденето на себе си” и да се окаже, че нещо сме се престрували. Сякаш ако не драпаме непрестанно да сме себе си, можем да се окажем нещо друго.

Но как да бъде иначе?

Днес, когато индивидуализмът е религията на съвременния човек, който е центрирал битието около себе си, е някак трудно да откъснем поглед от огледалото, селфи камерата на телефона си и профила си в безбройните социални мрежи и да погледнем нещо друго извън собствения си величествен образ. Толкова заети се оказваме да извайваме изяществото на “себе си” за пред света и толкова притиснати да докажем своята автентичност, че сами започваме да се объркваме.

Иска ми се момчето и момичето, които се разделяха на „Графа“ онази сутрин, да прочетат това:

Не се стреми да бъдеш себе си! Ти вече си себе си, винаги си бил и винаги ще бъдеш. Няма как да бъдеш друго. Не е нужно да го доказваш, да се стремиш към това или да се оправдаваш. Приеми го за даденост и се погрижи това “себе си” да се развива, да израства, да помага, да носи радост и да дарява любов.

“Не можеш да промениш това, което си, само това, което правиш.” – Филип Пулман

Ето и един чудесен пример за това как изглежда ежедневието, когато си Себе си.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *