Студент безкрайност

Студентството живее в онези вечни приятелства, които са похарчили стипендията наведнъж и неведнъж, омацали са се в лютеница и са разделили множество буркани и колети

  • 08.12.2016
  • от Елица Стойчева

8 декември. Един ден и три нощи. Всички студентски градчета ще опустеят. Саковете ще се напълнят с бутилки, токчета и хъс за купон. Край на кюфтетата с лютеница от топлата витрина и вечеринките в квартирата. Всичко става 3 звезди.

На твоето дете също му предстои уикенд с куверт. Не се прави, че не си бил част от това. По-добре му разкажи как пътувахте през зимата на стоп или три часа прави във влака. Знам, че когато ти беше деен на 8 декември, нямаше facebook, instagramи лайф стрийм. Затова е и  малко трудно да извадим архива ти от хижата в Боровец. Но не подценявай твоите наследници. Все някъде е останала някоя снимка, от онези истинските, които могат да се пипнат, и тогава разпитът ще започне. Ще те сгащят! Разкажи си сам, за да няма срам. Или ти си от онези родители, които изпратиха децата си да учат в чужбина, защото тук нямало смисъл, а там се пиело по-малко и е по-безопасно.

Да си поговорим за истината. Малко хора знаят, че както повечето дела в нашия живот и 8 декември е сътворен с добри намерения. През 1888 е създадено първото висше учебно заведение у нас, което и до днес наричаме Софийски университет. На 25 ноември е денят на неговия патрон свети Климент Охридски и следователно празник на университета. Подобно на всичко останало в нашия живот и студентският празник започва да се чества по нов стил, макар споменатите по-горе кувертни компоненти да не излизат от мода, празникът на университета се измества на 8 декември.

Към днешна дата българското висше образование от много видни експерти е заклеймено като нисше.

То е лансирано като бедно, старомодно и непотребно. Единственото, което го поизтупва от нафталина, е красивият стереотип, че то е много важно за развитието на една луксозна личност.

Познавам студенти от цяла Европа, няколко от Азия, както и от Америките. Сред никои от тях обаче зорът за висше не е така явно изразен. От нито един от тях и не съм чула да се похвали с такъв всеобхватен и продължаващ по цял уикенд празник. 

В нашата малка и понякога дори кокетна България образованието е висш култ. Към по-добра оценка, дадена от съседката по време на разбора на междустълбищната площадка, към по-висока брутна заплата, но най-вече към по-добър начин на живот. Като че ли затова и традициите в образованието продължават да съществуват, борейки се с финансовите спънки и поддържани от лошата мълва за онези, които не учат.

Безспорно е, че ние не се нуждаем от още висши учебни заведения. Парадоксално е, че все по-често ситуацията в университета е подобна на тази в общежитието.

Студентите все търсят четвърти за белот, а университетите – още четирима, за да скрепят и тази година.

Не бива обаче и с високомерна ръка да отричаме успехите на родните университети, защото все пак освен студенти, които не знаят какво учат, има и такива, които са успешни специалисти у нас и в чужбина. Материалът ни не е лош, просто невинаги е подходящ.

Студентският живот понякога е и много опасен. На някои индивиди толкова много им харесва, че записват специалност след специалност и така до края. Но точно къде е този край, никой не знае. Студентството пристрастява и оставя трайни белези. Затова и леко охуления 8 декември ще продължава да го има. Най-хубавото на този типично български празник са, разбира се, спомените. И твоите, и тези на децата ти. За наше щастие студентството не завършва с последния изпит. То е  вечно, като обърнатата цифра на празника и наистина пречупва нещо в нас завинаги.

Студентството живее в онези вечни приятелства, които са похарчили стипендията наведнъж и неведнъж, омацали са се в лютеница и са разделили множество буркани и колети, изпратени от мама.

Затова и на този 8-и сегашните студенти ще се забавляват три дни, а ако си от онези, по-старите, обади се на твоите студентски дружки, със сигурност това ще ви подмлади. Запази духа на студентската безкрайност.

Виж още как декември става май, когато общото негодувание към студенти и абитуриенти обедини нацията.