EMIL PRIZE ЗА ЖИВОТА НА ПЛАЖА

През лятото той е или зад пулта на някой от плажните барове, или на къмпинг Юг със сладкото си семейство

  • 14.08.2016
  • от Влади Герасимов

Боро го познаваме от поне 10 години, когато беше хаус dj и разцепваше най-яките софийски клубове. След като се нарадва на градската суета и помпозност, реши да последва сърцето си и да се отдаде на къмпингарския живот. Оттогава той е по-познат като Emil Prize от Camp Sessions. Лятото може да го засечеш зад пулта на някой от любимите ти плажни барове или на къмпинг Юг, където за поредна година живее със сладкото си семейство. След като прочетеш интервюто, гаранция, че ще искаш неговия живот назаем.  

Кога беше първото ти лято на каравана?
От 2-годишен нашите ме мъкнеха по къмпинги. Като тийнейджър обаче прекарах няколко дни на караваната на Розето, на Градина, и си казах – край, стига с тези палатки. За съжаление чак 10 години по-късно успях да си взема собствена каравана и да изпълня заканата си.
 
Какви са плюсовете и минусите на този начин на живот?

То смисълът на този начин на живот е да усетиш минусите, за да оцениш плюсовете в живота.
(-) В караваната има пясък навсякъде. Къпеш се със студена вода, евентуално загрята леко от слънцето. Няма телевизор. Няма климатик. Доста е тесничко и задушно. Комарите те изяждат, ако не духа вечер. В камерата има място само за лед, който никога не стига, защото всяка вечер имаме гости, и то все такива дето много пият.
(+) Будя се с изгрева. Отварям вратата и се заравям в пясъка. Хамак и маса на първа линия. Духа ли – грабвам сърфа и скачам във вълните. Никога не мисля: „Сега къде ще паркирам, как ще пренеса багажа
от колата до плажа.“ Под навеса винаги има студена бира, скара и огромно меко легло на сянка.
От цивилизацията ми липсва само X-box-ът и FIFA-та с приятели, всичко друго, което обичам, е до мен.

Как минават дните със семейството?
Скачаме от скали, плуваме, гмуркаме се, караме сърф, каяк, бодиборд, ловя риба с харпуна, влизаме с лодката, вадим си миди и рапани, готвим си, опитваме се да си пеем и свирим на китарата – почти ни се получава. Най-хубавият момент е малко преди залез-слънце – часовете, когато хората се прибират по хотелите си и оставаме сами на плажа. Времето спира, а слънцето пуска най-красивите си цветове, сякаш иска да те успокои и приспи. Връзката с природата е най-хубавият момент от живота на плажа.

Храната ти ли я подсигуряваш?
Храната идва от морето. Най-често риба, раци, рапани, миди, калмари и скариди. Другите неща, които ни липсват, си купуваме от борсата в Созопол. Зеленчуци и млечни продукти взимаме от бабите от близкото село, които продават уникални кашкавали и сирена. Дядовците пък продават уникална домашна ракия. Борислава прави страшни салати за нея. Ха-ха.

Къде посрещаш изгрева?
При мен нещата са 50/50.

Половината лято ставам за изгрева, другата половина си лягам след него.

В сезона след поредната луда вечер в Kite Bar, „Малката текила“, „Бар Безкрай“ или „Барчето“ в Лозенец го посрещам по баровете.  

Вечер има ли лагерен огън, китара и песни до зори?
Когато успеем да се съберем, се получават доста магични вечери. Палим огън на пясъка пред караваната, вадим китарите и бутилките и до сутринта те са празни, а душите ни пълни. Неведнъж сме го правили с „Огитата“, Поли, Camp Sessions крюто, Шаманиадата и кой ли още не. Само ценители на живота.

Кои са най-хубавите месеци на нашето море?
Най-добрият период е след 15–20 август. Народът се е прибрал и оставаме сами. Няма крещящи деца и чички, играещи волейбол. Тишина и спокойствие, както е през юни, но с разликата, че е горещо, не вали и водата е топла. Тогава излизат и вълните за каране. На „Германката“ няма никакви хора и можеш да поскачаш на спокойствие.

МОЖЕШ ДА ТРЪГНЕШ НА СТОП КЪМ КЪМПИНГ ЮГ С ВЕЛИНА