КРИВОРАЗБРАНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Или защо съпричастността не трябва да се пренася по електронен път

  • 22.11.2015
  • от Андрю

Владея френски език по този начин, който е по-близък до филологията, отколкото до нечистото ви подсъзнание. По различни международни стандарти вероятно минавам за франкофон, макар че самият аз не се определям като такъв. Харесвам английски футбол, британски акцент, френско вино, италианска храна, финландска водка, но преди всичко #Всичкобългарскоироднолюбятачаимилея.

Времената, в които живеем, са интересни и динамични. Робството в своята класическа и позната форма не съществува в модерното развито общество. Или поне така си мислим. Информационните медии умеят с лекота да преобразуват даден проблем от значим в маловажен и обратното.

Парадоксът е, че си информиран чрез масова дезинформация.

Никога не съм се впечатлявал и не смятам за толкова дълбоко ограничаване на правата това, че службите за сигурност следят мейли, телефони и прочие. В крайна сметка как ще ни пазят, ако не могат да хакнат нечие лично пространство и да дебнат дали от него не се подават заплахи за националната сигурност? Какво толкова, нали като не си видял или разбрал за нещо, то все едно не е било. Човек живее по-спокойно с идеята, че на него такива неща не се случват и никой не знае за мръснишките есемеси, които е изпратил до някоя мацка в петък вечер.

В обществото ни се е загнездила нова и модерна форма на робство и това е робуването на течения в социалните мрежи.

Фейсбук и Туитър са толкова мощни, че ако бяха фабрики, комините им щяха да са покрили планетата с дима си до степен на глобална катастрофа.

Колкото и често да са били полезни в различни кампании за информиране на обществото и сплотяването му, понякога потребителите им започват машинално да се включват във всякакви акции, без да се интересуват какво е посланието им. Любимо ми е, когато групи с по 2000 надъхани членове в мрежата събират 50 човека по проявите си на открито. Имаше една велика мисъл, че интернет и алкохолът раждали титани. Така си е, най-силни сме с мишката и клавиатурата, защото е по-лесно. Не се иска никакво усилие, слагаш един #, цъкаш едно знаме и си част от масата. Но не просто част, ти имаш хаштаг!

Какво значи едно знаме или хаштаг? Не съм специалист по световна политика, но откривам известна разлика между това да призоваваш за мир по земята и да подкрепяш печатно издание с крайно провокативни карикатури за неща, с които шега не бива, а последиците са катастрофални. Така свободата на словото пада до едно кръчмарско ниво и се превръща в свободия, граничеща с безвкусица. Не че не харесвам черния хумор, дори напротив, просто за всичко си има време и място.

Като една Мис Свят, копнея за #световенмир и казвам #НЕ на първия и на ответния удар. Не одобрявам карикатури и не подкрепям радикални отговори срещу тях, #Ihaveadream, за едно по-добро съжителстване между народите, които сме населили тая планета.

Това, което не ми харесва в робуването на течения, е, че потребителят се слива с масата и губи себе си. По-тревожното е, че това общо мнение не е аргументирано от никого.

Получава се едно фалшиво обединение на хора без мнение. А човек без мнение е само капка в океана на социалните мрежи.

Но какво пък, всички са сложили знамена, сложи си и ти едно... важното е да си съпричастен... щом смяташ, че е възможно с хаштаг и знаме...

Виж още един фотографски проект на Magnus Wennman за пътешественици по неволя, които се събуждат трудно…