AleXandro Palombo

Кой се шегува най-добре с Обама, Лагерфелд и Донатела?

  • 14.05.2013
  • от Биляна Славейкова

AleXandro Palombo e хапливият артист, който заема интернет пространство, за да излага там кусурите на популярни личност по забавен, а не по традиционен за критиците дребнав начин. Основният му обект на интерес са хората, замесени с модата - интригите и издънките им. С маниер на карикатурист той хиперболизира, изкривява, но пък винаги коментира с отношение към истината.    


Илюстрациите ти са модна хроника, това ли е твоят начин да насочиш внимание към невинаги толкова смешни събития?
Humor Chic е точно като популярна жена – свободомислеща, понякога непочтителна, с развинтена фантазия и напълно свободна. Да речем, че моите работи са просто стопкадри, изобразяващи издънките в света на модата, пък и в обществото въобще. Смятам се за бащата на модната сатира, а чрез Humor Chic критикувам и показвам по-малко известното й лице, онова, което малко хора могат да си представят, че съществува.

Казваш, че гледаш през ключалката на подсъзнанието, какви са героите на твоите илюстрации, когато никой не ги наблюдава?
Надничайки, виждам много глупост. Всъщност чистото съзнание е голяма рядкост в нашия свят, познавам твърде малко светци. Въобще хората сме ужасни, ние сме вирусите, от които трябва да се защитаваме. Каквито и да сме поотделно обаче, всички избираме пътеки през живота, които в края му се срещат на точно едно място.



Кой е основният източник на вдъхновението ти?
Животът, както и интелигентните хора с характер и индивидуалност, тези, които имат куража да променят нещо в света. Аз съм изключително любопитен човек, обичам всичко, което не познавам, което ме връхлита неочаквано. За добро или лошо се водя от инстинктите си.  

Сексът едно от оръжията на сатирата ти ли е?
Той е само начин да се шегувам с другите и със себе си. Смятам, че живеем в общество, напълно доминирано от тялото и секса. Той е като горивото на живота, най-забавното и иронично нещо, като в същото време е толкова простичко и естествено.

На един дъх ли правиш илюстрациите си?
Абсолютно.

Смяташ ли, че сатирата е недооценена като начин да се критикува?
Властолюбците се опитват да дискредитират хумора, защото той е най-мощното оръжие за борба срещу тиранията. Той те кара да се смееш и да мислиш едновременно. Когато направих Humor Chic, ми казаха, че съм луд, защото модата е свят, който не получава често реална критика, а само безкрайни фалшиви похвали поради натиска, упражняван от рекламния пазар. В момента в блога влизат хора от къде ли не по света. Модата го обича и мрази едновременно, но всеки иска да бъде увековечен там за добро или лошо. Ако сте вътре, значи личността ви има някакво значение, ако не – явно не си струвате.



Смееш ли, се докато рисуваш?
Да, ужасно много. Май съм голям късметлия.

Кое те забавлява повече – да разсмееш героя от илюстрацията си или да го ядосаш?
Нито едно от двете. Забавлението за мен приключва със завършването на илюстрацията. Процесът е нещо като раждане. Винаги се вълнувам, когато финализирам. Колкото до героите, моята задача е да ги поставя пред огледалото, оттам нататък те решават как да гледат на себе си.

Какво мислиш за италианската мода и хората от гилдията?
Креативността отстъпи мястото си на парите и масовата продукция, няма вече мечта или някаква изключителност. Гонят се големите печалби, което води до предозиране. Пазарът става плосък, хората вече не разпознават истинската мода. Разстоянието между луксозните марки и бързата мода е минимално. В Италия възрастните дизайнери сякаш блокират пътя на младите, направили са нещо като мафиотска система, за да контролират всичко и всички в този бизнес. Страхуват се, че новото поколение ще им отмъкне пазара, и са намерили свой начин да останат в играта. Резултатът обаче е друг – големите марки са в криза, защото на продуктите им липсва свежест. Бизнесът оцелява благодарение на милионерите, които инвестират в маркетингови и рекламни кампании. Като цяло според мен италианската мода е загубила пътя си, много малко са марките, които правят изключение. Продава се дим. В същото време голяма част от хората в индустрията нямат нищо общо с модата и стила въобще. Много са просто дебелашка измет, която понякога дори принадлежи към мафиотски кръгове.  

Етикетът Made in Italy вече не съществува, всичко се произвежда в Китай, Индия, Виетнам, Румъния...



Кой е най-абсурдният личен момент, свързан с работата ти?
Нарисувах себе си като Давид на Микеланджело, внимателно изливащ струя върху главите на Ана Уинтур, Карл Лагерфелд и Валентино Гаравани. Това още ме разсмива.

Познаваш ли лично своите герои?
Да, голяма част то тях.

Случвала ли ти се е някой да се ядоса, защото не харесва иронията ти?
Не, точно обратното. Това е изкуство – моята визия за нещата и свободата ми, дори е привилегия някой да бъде заловен и вкаран в света на Humor Chic. Сърдити са тези, които все още не са хванати от молива ми, чудя се защо ли?