10 неща, които щях да правя, ако бях жена: Драгомир Симеонов

Попитахме трима градски агенти какво щяха да правят, ако се проврат под дъгата

  • 08.10.2020
  • от Драгомир Симеонов

"10 неща, които щях да правя, ако бях жена" е поредица от три разказа на познати градски агенти. Следи какво имат да ни кажат на страницата ни, обещаваме, че ще бъде много интересно. Започваме с лицето и гласа на всички медии – радиоводещ и активна в интернет личност, Драго Симеонов.

През октомври се обръщаме към кампанията на Avon „Национален розов ден“. Това е най-мащабната благотворителна инициатива у нас, с утвърдено име и последователни усилия в подкрепа на жените в борбата с рака на гърдата. Напомняме ти, че той е 100% лечим, когато се открие навреме, и че своевременната профилактика може да спаси хиляди човешки животи.

10 неща, които щях да правя, ако бях жена...

1. Първо, щях да съм горда и независима жена и да дам веднага да се разбере, че никой не може да ме ограничава в нещата, които искам да направя. И ако искам, ще направя не 10, а 110. Просто не съм решила какво искам още, не ме притискайте.

2. Щях много внимателно да избера какво да облека, докато се тюхкам и изнервям, че няма какво да облека. Ако имах гадже, щях да го ангажирам да ми „помага“ и да го питам час по час какво мисли за всяка дреха, докато изнемогне. Нека и той да е малко ангажиран с женствеността ми.

3. Щях да изляза, за да си купя някои неща от мола, от които имам нужда за сезона; щях да се мотам пет часа по магазините, да не си харесам нищо и да си купя няколко чифта сандали, защото са намалени от 300 лева и виж колко са сладки, нали?! Нищо, че вече имам осем необувани чифта у нас.

4. Щях да се видя с приятелки и да се правим известно време на обидени, че не си вдигаме телефона.

После щяхме да обсъдим неприсъстващи познати и кой как ни гледа.

Накрая да не спрем да се превземаме колко хубаво сме прекарали по женски и да си обещаем да се видим пак съвсем скоро, което, естествено, грам не го мислим сериозно.

5. Междувременно щях да реша, че всички ме зяпат в деколтето само защото е твърде дълбоко изрязано, а аз съм го облякла с цел да не ме гледат в него, макар да го показвам. Държа да се чувствам харесвана такава, каквато съм, ако го нямах. Но като го имам, да го крия ли, а?!

6. Щях да преоценя с острия си женски поглед и интуиция всичките си бивши гаджета и веднага да открия къде е бил проблемът във връзката ни. Очевидно е, че е в тях, но дали и те го знаят?!

7. Щях да се депресирам малко, защото е облачно.

Да седя пред огледалото с вдигната коса и да си представям как бих изглеждала, ако я подкъся.

После да оставя гаджето ми да ме разубеждава да не се подстригвам. После малко да я подкъся. Да го оставя да ме убеждава колко ми отива. И накрая да се оплаквам колко много коса са ми отрязали. И да се депресирам.

8. Щях да се оставя постоянно да бъда изненадвана с нещо много приятно без повод и ако това не стане до определено време, да бъда много разочарована. Но да го преглътна, защото такива са мъжете.

9. Щях да си измисля диета на базата на нещо, което съм прочела някъде, и да си оставя вратичка да я нарушавам, в случай че не сработи въпросната диета в следващите няколко часа. В крайна сметка всички трябва да се научим да се харесваме такива, каквито сме. Плюс едно кило грим, естествено. 

10. Щях да отида на мамолог и да се прегледам, защото така правят отговорните жени.

Разбира се, щях да съм малко нервна, защото не обичам да ходя при лекари, но моят е много свестен. И после, за да сваля стреса, щях да си хапна сладоледена торта. То пък не може да съм постоянно на диета.

Коя е "Емили в Париж" и защо всички говорят за нея. 

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.