Нещата от живота

Пътеводител на галактическия романтичен циник

Паметта ни е като дневник, в който датите плуват хаотично. На някои страници се е разливала вода, на други вино, образувани са безформени петна, трансформирали отчетливите мигове.  Не мога да различа рисувано ли е, писано ли е, съществувало ли е…

За цял живот това, което остава, е плячката от лова на моменти – някои забравяш, а в други оставаш завинаги. В сифона на настоящето трудно се пуска водата, за да замине миналото в канала без остатък.

Два века носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение от лекари. Носталгията е вечно млада, чуваш стъпките й дори когато е боса, а походката й прескача златните ти години, за да стегне всеки мускул на лицето ти. Тя събира багажа и се крие под любимите ти предмети в куфара.

Носталгията е двулицева. Отвара с двойно действие според метода на прилагане. Може да те разболее опасно с красотата си, която оцелява само в комплект със самосъжаление, и да те превърне в нищожен циник. Може и да е лечението, което преглъща безвкусните периоди на скука в живота.

Малко е странно, когато някой, когото си държал за ръка, се окаже на разстояние през няколко пътувания във времето от теб. Време, което може да пропътуваш само в границите на главата си, където материята на любимата ти червена блуза още не е попила боровинков сок, а устните ти ухаят на прясна обич и целувки.

Носталгията по всички напуснати квартири с огромни прозорци, на чиито ръбове стояхме и разливахме водка в себе си и отвъд. Любимият таван, побрал лукса на звездното небе, затворените квартални магазини, които фалираха заедно с овехтелите си стоки. Приятелите, които идваха, за да си отидат, както и тези, останали, за да се променят пред очите ти.

Всички пътувания в далечни градове с нощни светлини като светкавици, заслепяващи страховете с многохилядни партита. Хотелски стаи, разведени с моногамността си, изпълнени с настроенията на всеки следващ, който трябва да се прибере в тях, за да спи на техните съблазнителни легла и възглавници, приютили сънищата им. Спомняш ли си детето, което беше, с рани по краката. Младежа, който приюти раните по-дълбоко в себе си. Човека, който искаше да бъдеш. Човека, в който си се превърнал.

В тишината на размислите по всичко преживяно лесно оръжие срещу дефицита на преживявания се оказва потъването в многобройни чужди тела.

Неподходящите хора се превръщат в подходящи за една нощ. Неподходящите домове се превръщат в новите ни убежища, защото никога няма да са толкова добри като тези, които помним. Чувствата са атакувани с цинични фрази, въпреки че тяхното неправилно тълкуване и неспособност за преодоляване захвърлят в носталгичен пристъп човека в клопката на разврата.

Развратът, който е последно скривалище и спасение за натоварения гръбнак на съвременния човек, който се огъва под осъзнаването на своята обреченост, която генерира.

Под оргазмите на нашите низши страсти ние сме едно кълбо от носталгични промени, които се разпадат от силата на отказа да пораснем, да открием нещо повече от повърхностното, което ни владее.

Носталгия, разврат и разпад е цикличният ад на циника, който знае цената на всичко, но не знае своята собствена стойност и обезсмисля съществуването си.

Говоря за носталгията с възхищение и отвращение, защото, ако знаем откъде сме тръгнали, помним какви сме, което помага, защото няма сграда без основи, както няма човек без минало. Това не означава, че знаем как да се върнем обратно, и не това трябва да е нашият стремеж.

Отказът да продължиш напред, нуждата изкуствено да преживяваш все по-екстремни ситуации, за да се почувстваш жив, лесно води до пълно нравствено разложение, възползване от хора, които се възползват от теб, проституция на духа, самообезличаване.

Повече от девет кръга на ада са концентрирани в божествената комедия на нашето съществуване и след преминаването им способността да не се поддадеш на трагедията те запазва цял. Не спирай да живееш за себе си, а не против себе си.

Затова не ми хвали прекалено разни неща, които дълбоко в себе си знаеш, че те съсипват без упойка. Хвали ми днешния ден и какъв си решил да бъдеш през него. Това е достатъчно.

АЛКОХОЛЪТ,  МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО НИКОГА НЕ СЕ СМЕСВАТ