Нещата от живота

#възмутисебе

Ваучерите за колективно пазаруване са новият ЦУМ – лесно, бързо и изгодно само с един бутон, само тук и сега на половин цена в следващия един час можете да си купите гащи, маникюр, 3 часа конна езда и куп други благинки. Емоционалните ваучери обаче са в сивия сектор и изключително бързо се изчерпват.

Всеки ден е все по-възмутителен –

цигарите поскъпват, любовните писма се обезценяват, динковците спасяват света, Паисий напуска учебната програма (не точно, но нека не изпадаме в конкретики и истини, те пречат на колективните ваучери), днес е 25 градуса, утре 10, изобщо втасали сме я отвсякъде. 

Фейсбук като една огромна говорилня ежедневно бълва възмущения от всякакво естество, няма нужда дори да си компетентен по въпроса, идеята е да повръщаш словесно и да убеждаваш останалите, че са пълни кретени и ти си техният просветител.

ОТ ВРЕМЕТО КОГАТО…
… се четеше стойностна литература. И каква музика имаше, тва сега музика ли е изобщо, хаусове-маусове, подобни на бормашина! Изобщо само Моцарт вървеше за фон и само Толстой се четеше, честна дума. Хората се обличаха прилично, нямаше порно, Гала още не беше  дори момиче на късмета. Е, вярно, началото на 90-те ни дадоха и Луна, евтините чиклити и вестник „Чук-чук“, както и ужасяващия дебел слой молив за устни.

Изключително дразнещо е всяко следващо поколение да си придава важност пред „младите“.

Особено във връзка с начините на общуване – социалните мрежи със сигурност развиват и зависимост, но са лесен начин за комуникация с хора, които са на майната си.

Освен това родителите ни прекрасно са си мълчали и без вината да е в още незаченатия Туитър. Проблемите между хората са едни и същи, просто понякога е удобно да посочиш виновника и да си отдъхнеш, че това не си ти. Но си. И ако сега има повече разводи и по-малко бракове, то не е защото изведнъж моралът драстично се е променил, а защото е имало едни чудни времена, в които, за да живееш с възлюбения, трябва да се подпишеш, иначе е скандално! 

СПИРУЛИНА И ПРОШУТО ВЛИЗАТ В ЕДИН БАР…
Превъртаме малко машината на времето и се озоваваме в наши дни, когато всеки втори пост  е виц за веган или тролене с картинки тип „Спаси маруля, изяж камък“. Като човек, който е далеч от постната храна, почват да ме дразнят ехидните подмятания за изборите на другите.

Ям си шкембе в неделя, приятелите ми вегетарианци не се интересуват от това, както и аз от тяхната закуска, всичко точно.

За какво е цялото това хихикане и губене на време в жалки опити за оригиналности? Признавам, че беше забавно, но някъде първите сто пъти,  след това стана изключително досадно. Едните се възмущават, другите опонират, създава се изкуствено напрежение, замаскирано с хумор ала Къци.

МАНДЖА С ГРОЗДЕ
В някакъв момент няма значение на какво точно ще се възмущаваш. Хубаво е, ако го правиш, да имаш някаква критична мисъл, за да посочиш и възможни решения. Но пък това не е толкова привлекателно, колкото надпреварата за лайкове и статутът на разбирач. Кратко возене в градския може да ми причини трайна мигрена – бабите, които се възмущават от младите;тийновете, които плюят „оная тъпата по география, дето ми писа тройка.

Е, бате, верно не бях учил, ама…“; контролата се възмущава на  нередовните пътници; гратисчиите поздравяват всички  роднини на контролата; жени на средна възраст се оплакват от мъжете си; мъже правят генерални заключения за жените и аз, която се възмущавам от възмущението, попадайки с танцувална стъпка в порочния кръг.

Възмущавай се по начин, който лекува симптомите, не колкото да си чешеш езика. Другото е вятър и Туитър.

ЧЕ СЕ ПРОМЕНЯМЕ – ПРОМЕНЯМЕ СЕ И ВИЖ КАК!