Полът не е константа

Дарвин може да е бил прав за много неща в миналото, но времената и половете се менят

  • 26.06.2013
  • от Биляна Славейкова

Запознах се с Него малко преди официално да се самопрoвъзгласи за Нея. Наскоро ми каза, че все още застава пред тоалетните в заведенията и се колебае в мъжката или в дамската да влезе, за да си спести разправиите с някой управител, горд притежател на ум, тесен като консервена кутия. И в двата случая й казват, че е сбъркала мястото. А тя просто пие твърде много мартини.

Редовно се намира някой, който да й съобщи, че е в грешка (не само пред вратата на тоалетната). 31-годишното й мъжко минало има странични ефекти, различни от допълнителните разходи за епилация – то й прави сянка като в знак на протест срещу смелостта да се движи няколко крачки в аванс. Различните винаги са грешни в очите на масата, без значение коя врата решат да отворят. От другата й страна все стои някой съдия. Новата Тя обаче знае, че не е статистическо отклонение в рамките на 2% и това изглежда я топли. 

Чарлз Дарвин, трансджендър

За науката всички като Нея са аномалии само заради едно над 100-годишно правило, под което се е подписал Дарвин. И тъй аз съм просто драскач и не бих извлякла от гърлото си и гък за гореспоменатия, чинно ще ви разкажа за Джоан Рафгардън, която се оказа вдъхновение за много като познатата ми Тя.

Джоан, Джонатан Рафгардън, трансджендър

Допреди да духне 52 свещи върху шоколадов кейк, Джоан е била по-позната като Джонатан Рафгардън, уважаван биолог, който от четвърт век преподава в Станфорд. Миналото й обаче е просто блърнат бекграунд, на фокус е тя, облечена в пола и малко грубовати туристически сандали. Крачката й от Джонатан към Джоан била подкрепена от тогавашния ректор на Станфордския университет Кондолиза Райз, която гарантира досегашното й работно място независимо от реакциите на колегията.

Именно Джоан се осмели да оспори Дарвин и теорията му за половата селекция. Действията й тръгват от разбирането, че в постдарвиновия свят постулатът е дискредитиран естествено. Според науката в природата ролите са разпределени на две – страстен, настъпателен мъжки екземпляр и подбираща, пасивна женска (идеята за евтината сперма и ценните яйца; тъй като женските индивиди инвестират повече, те са тези, които осъществяват селекцията). В този ред на мисли сексът е средство само и единствено за механично генериране на потомство. Всичко извън това желязно правило е в графа „изключения“.

Но биха ли могли милиони хетеросексуални, бисексуални и транссексуални хора да се смятат за статистическа грешка и ако бройката наистина е толкова голяма, че да е неправилно да се игнорира, не означава ли това, че грешката всъщност е във въпросния постулат?

Именно тези мисли дават смелост на Джоан да подпали академичното поле с твърдението, че не хората, а науката е сбъркала.

трансджендър

Тя предизвика традиционното схващане за пол и сексуалност, както и връзката между тях. Според Дарвиновата теория хомосексуалното поведение е аномалия, а само до днес такова е наблюдавано при повече от 300 вида (Bruce Bagemihl в книгата си Biological Exuberance вдига бройката на 450). Видове, които далеч не са тръгнали да изчезват по тази причина. Съответно целта на секса не е единствено репродуктивна, а има и своето социално значение, също както останалите прояви на близост (пощенето при маймуните например). Според някои социалната обстановка, създадена на базата на секса като форма на физическа интимност, води до сближаване и осигуряване на по-благоприятна среда за появата и грижата за потомство, дори конкретни действия да не водят директно до размножаване. Джоан разказва и за вид, който се среща около кораловите рифове и би могъл в живота си да премине от женски към мъжки екземпляр или обратното, съответно да превключи от произвеждане на сперма към репродуциране на яйца или обратното. В този ред на мисли бихме могли да заявим, че в някои случаи полът не е константа. Същото важи и за поведението при свалка или семейните роли,  строго дефинирани от Дарвин. Нередки в природата са случаи, когато мъжките екземпляри привличат към себе си женските и именно първите селектират, като решават дали и чии точно яйца на вторите биха приели. При рибите обичайно мъжкият се грижи за потомците, а при наблюдение на различните видове птици се установява, че отговорностите са разпределени 50 на 50. Джоан не желае да разглежда тези явления като странност или още по-малко патология. Разнообразието на алтернативни сексуални отношения и форми на общуване, обуславяни от сексуалността в пост-Дарвиновия свят не е страничен шум. А поостарялата представа за разпределението на родителската отговорност, поставена в условията на модерни човешки взаимоотношения, все повече лъха на патриархат. Времето и мястото редефинират категориите пол и сексуалност. Именно тези свои убеждения Джоан защитава с щедри примери за ненормално, според Дарвин, сексуално поведение при стотици видове в книгата си Evolution Rainbow: Diversity, Gender and Sexuality in Nature and People (2004). Естествено подобен конвенционален труд я сблъсква с изненадваща дори за нея съпротива в научните среди. Разочарована е, но в никакъв случай не е изненадана от факта, че подобно преосмисляне на основополагащ постулат е почти невъзможно и учените живеят с илюзията за собствената си обективност на базата на негъвкава теория относно процес като еволюцията и по-частно сексуалната селекция, който сам по себе си съдържа идеята за промяна. Представителите на научните кръгове реагират твърде отбранително, за да може тази идея дори да пробие, и чак тогава да се стигне до осмислянето й – казва Джоан и чака времето си.

Границите между биологичен пол и сексуалност вече са размити.

Трансджендърът като термин се заражда като име на политическо движение, обявило се против разбирането, че половата идентичност задължително трябва да се препокрива с биологичния пол. Понятията мъж и жена са само двете екстремни крайности. В съзнанието на обществото обаче те се осмислят единствено като опозиция едно на друго (особено от религиозна гледна точка, където доминантата традиционно е мъжът).  

Трансполовите идентичности включват в себе си транссексуалност, кросдресинг, джендър-куиър, андрогинност, кросджендър, драг кингс и драг куинс. Всички хора, попаднали в тези групи, са обединени от несъгласието с определения им по рождение пол. Разликата между различните групи понякога е доста тънка и като че ли в най-чист вид представители на всяка от тях намерих в творчеството на Педро Алмодовар. Темата е лайтмотив, който забелязвам най-малко в 5 негови филма (Законът на желанието (1987), Високи токчета (1991), Всичко за майка ми (1999), Лошо възпитание (2004), Кожата, в която живея (2011). Изкуството му в своята цялост е възхвала на жената, майката, жената, която иска да бъде майка, и мъжа, който иска да бъде жена (Всичко за майка ми(1999).  Независимо дали го правят заради спектакъл, дали са частично или напълно оперирани, неговите герои изразяват женското в себе – някои през цялото време, други – само за няколко часа. Състоянията и чувствата са предадени с енциклопедична точност и предизвикват зрителя да мисли отвъд класическата бинарна схема за пол и сексуалност:

 

-Какво е истинското ти име?

-Като в песента Аз съм този, който искаш да бъда. Приятелите ми казват Летал.

-Мъж или жена е Летал?

-Зависи. За теб съм мъж.

(Високи токчета (1991)

трансджендър

Естествено Алмодовар не е единственият режисьор, който обръща внимание на темата. Тhe adventures of Priscilla, queen of the desert на Стефан Елиът проследява историята на две драг куинс, Boys don’t cry на Kimberly Peirce разказва за тинейджърка с мъжка идентичност. Героите на Алмодовар обаче са особено естествени, те не натрапват своята сексуалност, не я правят основна тема, приемат я без драма и изживяват идентичността си по начина, по който са мечтали за нея. Те не търсят одобрение, а чисто и просто желаят да бъдат приети такива, каквито са: Не ми казвай какво да правя с живота си, дори и да ти се струва нелеп. Имам правото да ме уважаваш, заявява Тина в Законът на желанието (1987).

За да се променят парадигми, е необходима революция на мнението. А когато са намесени неща, толкова многопластови като секса, науката остава на заден план и сякаш най-правилният начин темата да се осмисли се оказва изкуството. Или както казва К. К. – полът не е между краката, ами в главата ти, а пътешествието на един транссексуален към желаната цел е подвиг, който се равнява на една хормонална (или хромозомна) одисея.