Боб Дилън: Forever Young и завинаги чаровен

В тази празнична неделя, в която празнуваме просветата и културата, Боб Дилън навършва 79.

0 коментара Сподели:

Rowland Scherman/ Wikipedia

Сутрин е. Ставам, правя си кафе и си пускам The Times They Are a-Changin’. В тази празнична неделя, в която празнуваме просветата и културата, Боб Дилън навършва 79.

Културата ни помага да се убедим, че светът отново е подреден.

Робърт Алън Цимерман (както е истинското му име) ни помага да се убедим, че светът отново е красив.

Слухът ми се протяга доволно като котка, лежала на слънце. Сънливото ми аз се променя в благодарно за огряващото бюрото ми слънце. Ободрява ме празничната обстановка и ураганът от цветя вкъщи. Баба е била учителка и този ден непременно се посреща с много цветя. В ума ми звучи Hurricane.

Поезията на Боб Дилън дали трябва да се счита за литература и да се учи в училище? Според някои да, като например симпатичните хора, които раздават Нобелови награди. През 2016 музикантът получава статуетка за създаването на нови поетични експресии в американската музикална традиция. Любопитното е, че къдравият певец от Минесота е първият музикант, получил Нобелова награда за литература. Някои хора все още смятат, че това е най-радикалният избор на комисията до момента.

Приповдигнатото ми настроение се пече на терасата.

Вятърът леко разрошва дърветата, а от колонката звучи Blowin’ in the Wind. Боб Дилън, който рядко сваля слънчевите си очила (наистина, дори при получаване на медал от самия Барак Обама си е с цайси), има повече от 50-годишна заслуга за музикалната история. Извървял е много път до момента, в който е обявен за една от най-влиятелните фигури на ХХ век.

Сп. Rolling Stone го слага на върха на класацията си 100 Greatest Songwriters of All Time, а следващата песен в плейлистата ми – Like A Rolling Stone, е отличена с приза Greatest Song of all Timeв през 2011. Музиката му е като книга – разлиствам страниците на песента, а умът ми отлита далеч.

Облаци скриват слънцето и следобедният вятър ме кара да настръхна. Започва Sad Eyed Lady of the Lowlands и настръхвам повече – историята в песента допринася за чувството повече, отколкото си мисля. Боб Дилън наистина ли е толкова проникновен, или аз съм се разглезила? Може би началото на лятото е време за някакви по-дълбоки размисли и лириката му помага. Може би.

Нека празнуваме свободата да споделяме културата си и да сме заедно, защото разбрахме колко тежко е, когато не сме. Нека празнуваме и мъжа, който е по-разпознаваем с широкопола шапка и слънчеви очила, отколкото без. Forever Young и завинаги чаровен.

Развихри се и танцувай сякаш никой не те гледа

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *